Петър Бобев - Отмъщението на мъртвия инка

Тъй ги намериха индианците, тръгнали да търсят своя лекар, обезпокоени от дългото му отсъствие. Натовариха ги на носилки и ги отнесоха в колибата му.

Докторът дезинфекцира ухапания си крак, превърза го и веднага се зае с новия си пациент. Никога преди това не бе опитвал листата на коката. Сега обаче сам си поиска и ги дъвка, додето траеше цялата операция. Най-сетне успя да почисти основно гноясалата му рана, да направи нужните инжекции и да я превърже. Едва тогава се отпусна в хамака си.

Спа непробудно две денонощия. Когато се събуди, разбра, че е оздравял, че силите му са се възстановили.

На следния ден под непрестанните му грижи се свести и спасеният. Той го разглежда дълго с почуда, докато накрай в очите му просветна досещане.

— Ти си бял каляуайха, нали? — запита индианецът на езика кечуа.

Павлов беше слушал за бродещите индиански лечители. Даже бе срещнал един от тях. Сух като скелет, облечен с къси панталони, с червено пончо и вълнена шапка, с торбичка листа на кока през рамо и вързоп билки на гръб. Вървеше и си свирукаше с тръстикова пищялка. Носеше всякакви лекарства, та дори талисмани за любов и разбогатяване. Павлов беше чувал за много случаи, когато тия лекарства наистина помагали. При треска каляуайхите давали хининова кора, против главоболие — върбов сок (а нали това е салицилат като аспирина ни?). Ваксинирали срещу змийска отрова, като драскали кожата между пръстите на краката със змийски зъби; оправяли счупени кости по-сръчно от дипломирани ортопеди; вършели дори черепни трапанации. Каляуайхата, когото бе видял, ползваше термометър и апарат за кръвно налягане.

Докторът запита усмихнат:

— Как позна?

— По пръстена.

Павлов погледна ръката си. Дошъл в Бразилия, за да се съобрази с местните обичаи, и той като другите местни лекари беше сложил на показалеца си пръстен със смарагд. Тук всяка професия има свой знак, свой пръстен: аптекарят — топаз, адвокатът — рубин, учителят — тюркоаз. А бяха малко лекарите в Амазония — не повече от двадесет и осем души, с него двадесет и девет. Затова на почит. В същото време действат хиляда и седемстотин католически черкви и четиристотин и тридесет протестантски с безброй свещенослужители и мисионери. За душата се грижеха повече, отколкото за тялото.

Той се наведе над пациента си. Личеше си, че не е прост индианец.

— А ти кой си?

Запитаният помълча секунда-две. Очите му издаваха явно раздвоение. После изведнъж се реши.

— Лемолемо сега живее втори живот — рече той. — И тоя живот Лемолемо дължи на белия каляуайха. Значи белият каляуайха му е като баща. Крие ли се от баща?

И повтори:

— Наричат ме Лемолемо. От племето на каляуайха.

Павлов неволно се усмихна — значи колеги. И запита:

— А как попадна тук, Лемолемо? Чак от Титикака…

Запомнил бе и това. Бродещите лечители живеят в Боливия, край езерото Титикака. Оттам всяка есен се пръсват по целите Анди. Според легендите те някога били знахари на великите инки. В инкската империя никой друг не се занимавал с медицина. Нито жреците.

Болният поклати отрицателно глава.

— Лемолемо не е от Титикака. Лемолемо е каляуайха от селвата.

Павлов не беше чувал нищо за такива горски лечители. Ала не издаде учудването си. Нямаше нищо в Амазония, което би могло да го смае.

— А кой те рани, Лемолемо? — запита той. — Каляуайхите са неприкосновени.

— Индианците нямат право да стрелят срещу каляуайхи. Но пистолеросите имат право.

Доктор Павлов беше подочул нещо и за подвизите на пистолеросите. Сега за пръв път се срещаше с очевидец.

— Разкажи ми — рече той. — Всичко тъй, както е станало.

Лемолемо вдигна рамене.

— Много просто. Пистолеросите отиваха да убиват индианци. И племето на Лемолемо направи засада. Но Аруява задряма на клона и трепна. Пистолеросите почнаха да стрелят. Така раниха и Лемолемо.

— Отде знаеш, че са тръгнали да убиват?

Индианецът го изгледа уверено.

— Каляуайхите знаят всичко. Каляуайхите са навред. Меднокожите казват всичко на каляуайхите. Ето, Лемолемо знае. Белите искат земите на индианците. Затова пращат пистолеросите да ги избиват.

— Можеш ли да ми посочиш поне един случай?

— Лемолемо знае много случаи. За жалост. Върху племето „ремо“ железните птици изсипаха огън, който не се гаси с вода.

Доктор Павлов се сети — напалм.

— А върху „тапаюна“ — чували със сладък пясък. И племето се изтрови.

Захар с арсеник!

— Над „инкас каргас“ хвърлиха гърмящи банани.