Петър Бобев - Гладиаторът

Пиратският главатар успя да се спаси на съседната палуба. И оттам, побеснял от гняв, даде заповед да нападнат отново безоръжните противници. Макар че всъщност те вече не бяха тъй безоръжни, макар че ги замерваха отдалеч с камъни и горящи главни.

Тогава се чу гласът на наблюдателя от мачтата:

— Кораби срещу нас!

Нямаше съмнение, че са римски. Римляните бяха отправили подире им и триремите, с които разполагаха.

— Към открито море! — заповяда Шабаал.

После се наведе през борда и се провикна заканително:

— Тракиецо, запомни! Ще ти платя! Рано или късно!

Спартак неволно се изсмя:

— Няма къде да се срещнем, Музел Шабаал!

Не предполагаше какво му готви Фортуна. Наистина отде можеше да допусне, че някога, след много години, подгонен от легионите на Крас, той щеше да потърси отново помощта на киликиеца, щеше да чака неговите кораби, които да превозят разбунтуваните роби в Сицилия. И тогава този същият Музел Шабаал с измама щеше да го изостави на полуострова срещу угоения Лукул, срещу самовлюбения Помпей, срещу храненика на Сула — развратника Крас, който натрупа милионите си, като купуваше имотите на осъдените от Сула… Срещу цялата мощ на Рим…

Когато възнамерява да сключи сделка, когато замисля политическа сплетня, когато търси приятна беседа, когато е доволен и когато е разтревожен, римлянинът отива в обществената баня. Една трета от живота си прекарва там. Където стъпи, той строи пътища и бани. Затова само в Рим има хиляда къпални, повече от храмовете и светилищата на боговете.

При ужасната беда, що се бе сринала върху главата му, Маркус Красиниус Алвио потърси разтуха в баните на Амфиполис, една от столиците на победена Македония. Аристократите предпочитаха не новата просторна къпалня, а най-старата, може би именно затова, че беше малка и стенната й уредба даваше най-мека топлина. Без да е студена, тя се проветряваше бързо. Без да разполага с петдесет отделения като новата, и тази имаше горещи, хладки и студени басейни. И тя като другите беше изградена от мрамор и разкошни мозайки от разноцветни камъни и смалт.

В синкавопрозрачната вода на най-студения басейн се бе изтегнал братовчед му Силвиус Красиниус. Префектът се натопи до него. Ледена тръпка разтърси тялото му. Но той издържа. Водата го освежаваше, прогонваше черните мисли.

Маркус знаеше, че е роден за велики дела. И пророчествата му даваха тая увереност, и той самият я съзнаваше. Когато четеше история, се убеждаваше, че по нищо не се различава от най-великите пълководци. Само Фортуна все още отказваше да му се усмихне. Две големи шеги си изигра с него тя, дано бъдеха само шеги! Едната бе спасението на кохортата му от Гайус Салвариус Астрагал при Ямфорина. Ако бе закъснял поне половин час проклетникът, с помощта на Мокапор Маркус сам; щеше да се отскубне от Спартаковата клопка. И онзи случаен камък, който го бе проснал в безсъзнание, за да позволи на Астрагал навред да се перчи с подвига си. Ако не беше този камък, Маркус не би изпуснал тъй лекомислено Спартак, за да не знае после в коя мина, в коя трирема да го търси. Щеше да го разпитва така, че да му издаде тайната на Анибал.

Анибаловият огън! Откак научи за него, Маркус Красиниус изгуби покоя си. Този огън можеше да му даде сила не само да срази враговете на Рим; той можеше да постави на колене и самия Рим — горделивия, своенравен Рим, който не разрешава дори на своите любимци да влизат в него с легионите си. Пристъпи ли консулът в града, тозчас става обикновен гражданин, а легионерите биват обезоръжавани. То се знае, това не попречи на Сула да заграби властта и да смаже противниците си. И то без Анибалов огън. Какво ли би могъл да постигне пък онзи, който го има?

Маркус неволно сви юмруци. На неговата възраст Александър владееше света, а той още не беше направил нищо. С Анибаловия огън Маркус Красиниус Алвио щеше да влезе в Рим и без бой, Рим сам щеше да се просне в нозете му. Ония глупци, които дремеха в Сената, омотани в белите си тоги, щяха да се надпреварват в славословията си. Разглезените столични кохорти със звънчета на ботушите, с бронзови наколенници, излъскани като злато, и с позлатени хумералии върху нагръдниците щяха да дерат гласовете си от приветствия. Тогава всички щяха да разберат кой е Маркус Красиниус Алвио! Щеше да го усети и старият Астрагал, който опропасти стария Красиниус; щеше да го усети и младият. И ненаситните Красовци, и Цицероновци, които го бяха го оскубали с петдесетпроцентова лихва за дадените заеми.