Петър Бобев - Гладиаторът

— Какво искаш? — попита той, неочаквано примирен.

Ала хитрите огънчета в очите му издаваха, че вътрешно не се е примирил, че мисли, преценява, крои как да се измъкне от клопката, в която бе попаднал.

На вратата се почука.

— Капитане! — обади се кормчията. — Вятърът се усилва. Да се прикрием ли зад Тасос?

Спартак натисна меча в гърдите му.

— Кажи да обърнат на запад! Ще ни стовариш между Неаполис и Аполония!

Усетил безпощадното острие на сантиметър от сърцето си, Шабаал повтори думите му:

— Променям заповедта! Курс на запад! Малкото заливче между Неаполис и Аполония!

Зад вратата се чу сподавено възклицание. После гласът отвърна покорно:

— Така ще бъде! Курс на запад!

По навеждането на кораба и засиленото проскърцване на веслата от десния борд се разбра, че завиват наляво. После греблата се размахаха равномерно, макар че люлеенето се засили.

Спартак стоеше над заложника си, без да отмества меча, заплашителен като същинска Немезида.

Главатарят облиза пресъхналите си устни.

— Тракиецо, слушай! Да се спогодим! И двамата сме благородници: Защо да се колим заради някакви въшливци?

— Какво предлагаш?

— Да ги продадем общо! После ще делим поравно!

Спартак стискаше зъби.

— И още нещо — добави Шабаал, окуражен от мълчанието му. — Ако ти хареса, ще останеш с нас. Имам нужда от такива като теб. И двамата сме врагове на Рим. Предстоят ми за разчистване много сметки. Особено една голяма сметка. С един самохвалец. Помня му цялото име. Гайус Юлиус Цезар.

— Това не ме засяга.

— Слушай сега. После ще решиш. Това е един негодник, когото от пренебрежение не убих. Стори ми се, че не е с всичкия си. Като наш пленник ни четеше стиховете си и ако не ръкопляскахме, ни наричаше варвари. А ние примирахме от смях. Поисках му откуп двадесет таланта сребро. А той самохвално отвърна: „За толкова ли само ме оценяваш? Аз предлагам петдесет!“ Сгреших, че го пуснах. Защото след това той въоръжил своя флота и нападнал нашите кораби. Пленил хората ми и ги разпънал, докато аз съм лежал болен на брега. Ти ще ми помогнеш да отмъстя.

— Може да поговорим и за това само след като пуснеш другарите ми! — отвърна Спартак.

— Остави ги тия въшливци! — пресече го пиратът.

Спартак го стрелна с поглед тъй гневно, че Шабаал не довърши думите си.

— Аз също сега съм въшлив роб! Когато си роб, никой не те пита какъв си се родил.

Музел Шабаал не проговори повече, разбрал безполезността на подобни пазарлъци.

Минаха много часове, които на Спартак се сториха цяла вечност, докато кормчията отново почука.

— Навлизаме в Малкия залив!

Спартак само му даде знак с очи и Шабаал нареди:

— Пристани до скалите! Отвори люка и пусни робите!

— Що думаш, господарю?

Спартак виждаше как се двоуми пленникът му, как преглъща мъчително. Затова за по-голяма убедителност натисна по-силно стоманеното острие.

— Пусни ги! — изхриптя Шабаал. — Не разпитвай повече!

Скоро се чу скърцането на капаците. После множество нозе затрополиха по палубата и трапа, що свързваше кораба с брега.

Тогава Спартак изправи пирата на крака и го изтика пред себе си. Отвори вратата.

— Ей, вие! — извика той. — Дръпнете се от пътя ми! Посегне ли някой да ме спре, ще убия Музел Шабаал!

Киликийците се стъписаха.

— Направете път! — повтори главатарят им.

И те се отдръпнаха.

Закрит от заложника си, Спартак се отправи бавно към трапа. Премръзнали от морския хлад, голите роби вече бяха наклали на брега огън да се сгреят. Още не знаеха какво се бе случило. Някои дори допускаха, че само се бяха пошегували с тях. Но сега при вида на водача си и пленника му разбраха, че съвсем не е било шега.

Усетил как пред близката свобода хватката на похитителя му отслабва, Музел Шабаал се дръпна изненадващо встрани и врагът му, изгубил равновесие, се просна в краката му. В следния миг пиратът скочи отгоре му. Нахвърлиха се и останалите киликийци.

Макар и изтощен от робството, Спартак успя да се отскубне от нападателите, докопа меча и го развъртя. След първото смайване другарите му се опомниха бързо. Спуснаха се и те — кой с голи ръце, кой с пръти и камъни — в боя. Севт изтръгна една разпалена главня от огъня и се покатери на борда. Последваха примера му мнозина. Искрите се разлетяха навред, горящите въглени подпалиха изсъхналата палуба, насмолените въжета. Платната пламнаха.

Докато другите кораби дойдат на помощ, миопароната на Музел Шабаал се превърна в огнена клада. Обезумели от уплаха, пиратите и робите наскачаха в морето. Едните бързаха да се прехвърлят на своите кораби, другите — на брега.