Джеймс Крюс - Тим Талер или продаденият смях

Когато той поиска да плати щедро на келнера, тримата усмихнато, но решително не му позволиха. Малкият мъж с лисината оправи сметката. Той плати освен това и лимонадата на Тим, така че когато момчето се сбогува със своите нови приятели, печалбата си остана непокътната в джоба му.

Малко преди Тим да се качи в трамвая, карираният господин изведнъж изникна отново пред него. Той каза без заобикалки:

— Тим, Тим, ама че си глупаво момче! Сега нямаш нито стотинка.

— Грешите, господине — засмя се Тим. — Ето я цялата ми печалба. — Той измъкна от джоба си пачката банкноти, показа я на непознатия и след кратко колебание рече: — Те са ваши.

— Тия пари в ръката ти не струват и пукнат грош — каза непознатият презрително.

— Но аз ги получих на гишето — извика Тим. — Истина ви казвам.

— На гишето, момчето ми, ти си получил истински пари. Но тримата мъже в градината положително са ти ги сменили с фалшиви. Аз ги познавам. За съжаление много късно те видях в тяхната компания, Тим. Докато дойда, те вече си бяха плюли на петите. Те са мошеници.

— Изключено, господине! Единият е специалист по чанти…

— Точно така, Тим. Джебчия, крадец на чанти!

— Джебчия? — запита момчето объркано. — А какво прави оня, печатарят, който печати пари?

— Той печати фалшиви пари.

— А третият?

— Той подправя ценни книжа.

Тим все не искаше да повярва, докато карираният господин не измъкна от портфейла си банкнота и не я сравни с една от банкнотите на Тим. Действително в банкнотата на Тим липсваха водните знаци, които се появяват, когато държиш истински банкноти срещу светлината.

— Видя ли сега, че съм прав, Тим?

Момчето кимна сломено. После внезапно хвърли всичките банкноти на земята и яростно почна да ги тъпче с крака. Един стар човек, който тъкмо минаваше покрай тях, ококори очи, загледа ту момчето, ту парите, ту карирания господин и изведнъж побягна, сякаш подгонен от самия дявол. Известно време непознатият не каза нищо. След това извади от джоба си пет марки, даде ги на слисания Тим и му нареди следващата неделя да дойде с тях отново на хиподрума. После бързо се отдалечи.

„А защо всъщност той самичък не играе на тотото?“ — помисли си Тим. Но после забрави въпроса си, прибра парите и се отправи пеша към къщи. Фалшивите банкноти остави да лежат на улицата.

Странно, но мащехата не го напердаши, макар че той се върна много късно и макар в тоя ден да беше погребението на баща му, от което той бе избягал. Само дето не получи вечеря и безмълвно бе отпратен в леглото. А на Ервин тя разреши да поседи при гостите, които бяха дошли след погребението и мълчаливо и някак особено се взираха в Тим.

След тази изключителна неделя следваше пак една дълга, тъжна седмица, през която Тим както обикновено ядеше пердах, а учителят трябваше по-често от друг път да му прави забележки. Момчето мислеше непрекъснато дали да отиде следващата неделя на хиподрума, или да не отиде. Петте марки то бе скрило от Ервин в една цепнатина на дувара на съседната къща и всеки път като минеше оттам, неволно се засмиваше. Мисълта, че е възможно още веднъж да спечели на конните надбягвания, го развеселяваше.

Когато дългоочакваната неделя настъпи, Тим още отрано знаеше, че следобед отново ще отиде на надбягванията. Щом стенният часовник в хола удари три пъти, той се прокрадна навън, изчовърка с пръст петмарковата монета от цепнатината на дувара и хукна като луд към хиподрума.

Пред входа се сблъска с един господин, който не беше никой друг, освен самия кариран непознат.

— Хоопала! — извика господинът. — Ти май си доста нетърпелив!

— Моля за извинение! — рече задъхано Тим.

— Нищо, нищо, моето момче. Аз те очаквах. Ето ти фиша. Пазиш ли петте марки?

Тим кимна и извади от джоба си монетата.

— Добре, моето момче. Върви тогава на гишето и ги заложи. Ако спечелиш, чакай ме после тука на входа. Искам да си поговорим по една работа.

— Добре, господине.

И така Тим отново заложи пет марки на един от конете, а когато надбягването свърши, също както миналата неделя бе спечелил цял куп пари. Но този път той напусна бързо гишето, без да покаже някому своята печалба. Напъха банкнотите във вътрешния джоб на якето си, опита се да направи една възможно най-равнодушна физиономия и напусна хиподрума през една дупка в оградата. Не искаше повече да се среща с карирания господин. Тоя човек му се стори сега малко мистериозен. При това непознатият му беше подарил парите и фиша. Значи Тим не му дължеше нищо.