Астрид Линдгрен - Малките детективи и гълтачът на мечове

„Каталог за разпродажба… това е нещо изключително и само за мама“, помисли си Размус. Тя с удоволствие ходеше по разпродажби. И съвсем правилно, мама веднага улучваше най-изгодните неща.

— Що за каталог е това? — поинтересува се тя.

— С известни момичета — отвърна Прик. — Всички момичета, които той повече не харесва, си ги лепи в този каталог. Снимките, които получава от тях, струва ми се.

— Това е чудесен навик — отбеляза мама. — И колко време ще мине, додето и ти цъфнеш в каталога за разпродажба?

Татко съвсем се разгневи.

— Ах, та този младеж би трябвало да потъне в земята от срам.

— Аз? Аз никога няма да вляза в каталога — отсече Прик и самоуверено вирна глава.

Майка й присви устни.

— Знаеш ли го със сигурност?

— Да — отговори Прик и очите й горяха, когато го изричаше. — Зная го с абсолютна сигурност. Защото Йоахим не е харесвал досега нито едно момиче така, както харесва мен, той сам ми го призна.

— Той сам ми го призна, да — като ехо повтори Размус и в гласа му затрептя необятно съмнение.

— Да, но е истина — отсече Прик неочаквано категорично. — Иначе, ако ме включи в каталога, бих умряла. Искам и всички вие да го знаете!

Баща й я потупа по раменете.

— Е, хайде, хайде, не искаме сега да си разваляме спокойствието.

— Точно така, спокойствието — потвърди мама и раздаде на всички по още едно парче пудинг. — А как мина денят при тебе, Патрик? Имаше ли нещо по-особено?

— Канарчето на госпожа Еноксон отново беше излетяло… стига да се съгласиш, че това е нещо по-особено — сподели много сериозно татко.

Мама се засмя.

— Канарчета и пияници! Това ли е всичко, с което се занимавате в полицията?

Татко оживено кимна.

— Точно така. Същото казах и аз днес на шефа. Канарчета и пияници — му рекох. — Истински Скотланд Ярд.

Всички оцениха шегата и татко продължи, поласкан от успеха си.

— И когато тръгнах да направя обичайната си обиколка, обърнах се към шефа с думите: „Слушай, шефе, ако долети някое канарче, додето съм извън участъка, то кажи му, ако желае, да седне и да ме изчака“.

Всички отново се засмяха, но изведнъж Размус стана замислен.

— Но представи си, татко, че се появи един истински престъпник, тогава вие всички заедно безславно бихте се провалили, защото не сте подготвени за подобно нещо.

Но татко се удари с юмрук в гърдите и нито за миг не даде вид, че се е обезпокоил.

— Ако се появи такъв престъпник, то тогава веднага ще го окошаря.

Размус възхитен го погледна.

— Това е чудесно — отсече той, — тогава и аз ще имам с какво да се изфукам, а не само Стиг да се надува, че баща му някога е бил боксьор. Много благодаря за вечерята, скъпи татко, благодаря, скъпа мамо.

След това той седна в стаята си и прилежно подготви уроците си за утре. Въпреки че това му се струваше напълно излишно, не виждаше друг изход при наличието на майка, непоклатима и твърда като камък. След като набързо изгълта немския и биологията, той отново се върна в кухнята. Мама и Прик тъкмо бяха привършили миенето на съдовете, а татко четеше вестника си.

Размус сметна за най-умно да демонстрира нещо от току-що придобитите знания.

— Искате ли да се обзаложим колко стомаси има една крава… Четири! При преживните се наричат търбух, и книга, и сирище, и мрежа. Това знаехте ли го?

— Да, знаехме го — отвърна Прик.

— Но все пак не знаеше как се наричат — усъмни се Размус. Размисли се за миг и веднага продължи: — Дали самите крави знаят как се наричат четирите им стомаха? Как мислите?

Татко надникна иззад вестника си и се засмя.

— Не вярвам.

— Тц — каза Размус, — щом те сами не могат да се оправят със своите собствени стомаси, защо ние трябва да можем?

Като помислиш, направо си бе възмутително. Не можеш да отидеш навреме на панаира, само защото си длъжен да научиш за кравите нещо, за което те самите и хабер си нямат.

— Представете си само — рече той, — представете си, когато една крава я заболи стомах, тогава самата тя не знае кой точно стомах я боли.

Прик се засмя развеселена, а когато тя се смееше, на лицето й се появяваха трапчинки.

— О — каза тя, — кравата се събужда сутринта и споделя с другите крави: „О, боли ме, боли ме, изпитвам болки в книгата“.

Размус също се засмя.

— Ха, ха, и вместо това навярно я боли сирището!

В този миг някой почука на вратата.

— Ах, това сигурно е Йоахим — трепна Прик и незабавно си развърза кухненската престилка.

Но не беше Йоахим. Беше Понтус, обут в ботуши, пълен с упование, доволен и зачервен както винаги.