Астрид Линдгрен: Малките детективи и гълтачът на мечове

— И пред кого? — запита обезпокоен Размус. Той знаеше как изглеждат нещата отстрани, когато баща му се хвали с децата си. Много добре си спомняше какво бе казал съвсем наскоро татко му на полицейския началник, когато Размус за мъничко бе надникнал в полицейския участък.

— Не мога да проумея как е възможно да имам две толкова хубави и надарени деца. Да, те естествено са го наследили от жена ми. Тези деца трябва да са добре и образовани, отрежи ми главата, ако не стане така. Трябва да научат нещо, не само езерата Фенер и Фетер и детинщините, с които тъпчеха нашите глави. Не, трябва да получат едно солидно образование с „Говорите ли немски“ и всичките му там подробности.

И ето, татко седеше тук, примигваше доволно и твърдеше, че отново здравата се е хвалил.

— Пред кого съм се хвалил ли? Пред полицейския началник, естествено. „Моят Размус, той ще стигне далеч в учението — рекох, — отрежи ми главата, ако не е така, шефе.“

— Ха, ха — засмя се Прик, — по-добре би било да кажеш на полицейския началник, че той дълго ще стои в училище.

Размус и баща му разсърдено я погледнаха.

— Много си смешна — подхвърли Размус.

— Патриция — каза татко, — помисли, този, за когото говориш, е мой син. А той твърдо е решил веднага да се посвети на науката със същия плам, с който изгълта наденичките.

— Да, много правилно — одобри мама.

— Тц — рече Размус.

После за кратко настъпи тишина. Чуваше се само косът отвън в градината. Пееше както винаги с цяло гърло. От време на време през отворения прозорец на кухнята нахлуваше на вълни люляковото ухание и се смесваше с миризмата на печени наденички, което размекваше волята.

— Всъщност аз също ще отида на панаира — каза тя. — С Йоахим!

— Йоахим и Йоахим и Йоахим — изръмжа Размус тихичко под носа си, — качил й се е на главата!

Но татковото лице грейна от възхита и той дръпна конската опашка на Прик.

— Йоахим, по когото здравата си хлътнала, а?

Прик кимна прилежно.

— По когото здравата са хлътнали всички в училище.

Размус направи гримаса.

— Не и аз — рече той. — А как стои всъщност въпросът с твоите домашни? Няма да отидеш на панаира, преди да си се подготвила за утре, да си го знаеш.

Прик се засмя.

— Бъди спокоен!

След това се обърна към майка си.

— Мамо, след това ще се упражняваме при Йоахим. Не се притеснявай, ако позакъснея.

Размус се ококори с нескрит интерес.

— В какво толкова ще се упражнявате?

— „Плинг Плонг Плайерс“ ще репетира за празника на пролетта в събота.

„Плинг Плонг Плайерс“ беше училищният оркестър, в който Прик свиреше на китара.

Размус потъна отново в картофеното си пюре.

— Ах, така ли, а аз мислех, че искате да се упражнявате само двамата, ти и Йоахим: „Колко сияеща си, Прик, влюбен съм до полуда в теб“.

— Ха, ха — засмя се Прик.

— Това ли ти казва Йоахим? — попита майка й.

— Да, представи си — извика Прик победоносно. — Всички момичета в училище са хлътнали по него, но единствената, която той харесва, съм аз.

— В момента, да — отбеляза Размус.

Прик замечтано се вгледа напред.

— Когато се оженим, Йоахим и аз, няма да позволя повече да ме наричат Прик, а само Патриция. Патриция фон Ренкен, намирам, че звучи красиво!

— Прекрасно — възкликна Размус. — О, боже!

Но мама поклати глава.

— Не говори глупости, Прик — посъветва я тя.

Размус грабна съда, който стоеше до Прик.

— Би ли желала госпожа баронесата още наденичка, или мога да взема последното парче?

Досега Токер беше кротувал мълчешком под масата, свит в краката на Размус, но в този миг заджавка настойчиво, защото всички бяха длъжни да знаят кому по право се полага последното парче. Размус се наведе и го погледна

— Да, Токер… да, ти също ще получиш! Мамо, може ли да дам на Токер последното парче?

— Да, хайде вземи го — разреши майка му. — При все че Токер не бива да лае край масата и ти знаеш това.

После се появи десертът и Размус си взе една забележителна порция. Гледаше доволен чинията си, в която огромният розов пудингов остров плуваше в бялото езеро от мляко. С лъжицата той издълба проход в пудинга, все едно че е Суецкия канал. С това беше сериозно зает известно време и беше погълнат от заниманието си, когато изведнъж чу Прик да казва:

— Знаете ли какво има Йоахим?

Аха, значи все още се говореше за Йоахим! Колко тъпоумни бяха все пак темите за разговор на Прик.

— Има каталог — каза Прик и тихичко се закиска. — Каталог за разпродажба.