Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

И така завърши пътешествието. Но животът на пътешествениците продължи. Всички станаха богати и преуспели в новата страна.

Господин Стоножка стана вицепрезидент по продажбите на реномирана фирма за производство на обувки и ботуши.

Червея, с прекрасната си розова кожа, бе нает от компания за производство на кремове за лице да се снима в телевизионни реклами.

Копринената буба и госпожица Паяк, след като се научиха как да произвеждат найлонови нишки вместо копринени, основаха фабрика за производство на въжета за циркови акробати.

Светулката стана лампата, която осветява факела на Статуята на свободата, и така помогна на благодарния град да пести неимоверно от годишната си сметка за електричество.

Стария зелен скакалец стана музикант в Нюйоркския симфоничен оркестър, където всички се възхищаваха на уменията му.

Божата кравичка, която цял живот бе преследвана от страха, че къщата й ще се запали и всичките й деца ще загинат, се омъжи за началника на пожарната и двамата заживяха щастливо.

А що се отнася до огромната костилка на прасковата, тя беше изложена на почетно място в Сентръл Парк и стана прочут паметник. Но тя не бе само известен паметник. Беше и прочута къща. А в прочутата къща живееше един прочут човек:

Самият

ДЖЕЙМС ХЕНРИ ТРОТЪР

И през който и ден от седмицата да идете и да почукате на вратата, той винаги ще ви отвори и ще ви покани вътре да видите прочутата стая, в която се беше запознал с приятелите си. А понякога, ако извадите голям късмет, ще заварите там и Стария зелен скакалец да си почива кротко на стол пред камината, или пък Божата кравичка, наминала на чаша чай и клюки, или господин Стоножка, дошъл да се похвали с нова партида особено елегантни обувки.

Всеки ден от седмицата стотици деца отблизо и далеч идваха в града да видят удивителната прасковена костилка в парка. А Джеймс Хенри Тротър, който някога, ако си спомняте, беше най-тъжното и най-самотното момченце на света, сега имаше купища приятели и другарчета, с които да си играе. И тъй като много от тях все го молеха да им разказва приключенията си на прасковата, той си помисли, че би било добре един ден да седне и да ги опише в книга.

И го стори.

И точно тази книга прочетохте току-що.

Роалд Дал обичал книгите и самолетите. Той никога не четял, докато пилотирал, но се наслаждавал на приключенските романи и станал пилот от Военновъздушните сили на Великобритания.

Баща му и голяма част от семейството му са от Осло, столицата на Норвегия. Майка му също е норвежка, но той се ражда в град Ландаф в Уелс през 1916 г.

Роалд Дал обожавал шоколад! Като малък той дегустирал шоколад за фирма „Кадбъри“. Казвал, че ако бил директор на училище, на мястото на учителя по история щял да назначи учител по шоколад!

Обичал да си измисля нови думи, които ще срещнете навсякъде в книгите му.

Автор на илюстрациите към книгите му е Куентин Блейк (или Куент , както го наричал Роалд). Прекрасните му рисунки чудесно допълват историите на Роалд Дал.

Понякога Роалд подпирал стълба на къщата, качвал се до стаята на децата си, промушвал през прозореца бамбукова пръчка и се преструвал на Големия дружелюбен великан!

В историите на Роалд Дал има и някои много лоши герои, които вършат отвратителни неща — почакайте само да се запознаете с Върховната вещица и противното семейство Тъпашки!

Много от книгите си Роалд Дал е написал в бяла тухлена колиба, разположена в градината на дома му Джипси Хаус. Входната врата на колибата е жълта — боядисана в любимия цвят на писателя.

Роалд Дал е обичан от милиони деца (и възрастни)! Той умира през 1990 г., но историите му все още се четат по целия свят.

Роалд Дал е спазвал много стриктно дневния си режим. Закусвал в леглото и преглеждал пощата си. В 10:30 ч. минавал през градината и отивал в писателската си колиба, където работел до 12 ч. Връщал се вкъщи за обяд и като всеки норвежец, след джин с тоник хапвал скариди с майонеза и маруля. След всеки обяд Роалд и семейството му си избирали по парченце шоколад от червена пластмасова кутия.

След кратка дрямка писателят занасял в колибата си манерка с чай и работел от 16 до 18 ч. Искал да си е вкъщи за вечеря точно в 18 ч.

Роалд пишел винаги с определен вид жълт молив с гумичка в единия край. Преди да започне работа, писателят винаги проверявал дали има подръка шест подострени молива. Те били достатъчни за два часа работа, след което се нуждаели отново от подостряне.