Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

Полицаите и пожарникарите веднага се разкрещяха:

— Внимавайте! Това е дракон!

— Не е дракон, а хищна котка!

— Горгона е!

— Морско чудовище!

— Минотавър!

— Мантикора!

Трима пожарникари и петима полицаи припаднаха и трябваше да ги изнесат навън.

— Това е саблезъб! — извика началникът на полицията.

— Уангдудъл е! — извика началникът на пожарната.

Господин Стоножка продължи да се хили. Изглежда, се забавляваше неимоверно от суматохата, която предизвикваше.

— Виж сега! — извика началникът на полицията, като направи фуния с ръце пред устата си. — Чуй ме! Искам да ми кажеш откъде точно идваш!

— Идваме от място на хиляди километри от тук! — извика в отговор господин Стоножка, ухили се още по-широко и показа кафявите си зъби.

— Видяхте ли? — рече началникът на полицията. — Нали ви казах , че идват от Марс!

— Май си прав! — отвърна началникът на пожарната.

В този миг Стария зелен скакалец подаде огромната си зелена глава от прасковата точно до господин Стоножка. При вида му припаднаха още шестима големи и силни мъже.

— Това е Оинк! — изпищя началникът на пожарната. — Убеден съм, че е Оинк!

— Или Грифон! — извика началникът на полицията. — Отдръпнете се, полицаи! Може да се нахвърли върху нас всеки момент!

— Какви ги говорят? — обърна се Стария зелен скакалец към господин Стоножка.

— Нямам никаква представа — отвърна той. — Но явно много са се шашнали за нещо.

Тогава голямата кръвожадна на вид глава на госпожица Паяк, която за непознат сигурно би изглеждала като най-страшното нещо на света, се появи до Скакалеца.

— Гръм да ме удари! — извика началникът на пожарната. — Край с нас! Това е гигантски скорпион!

— Нещо по-страшно е! — извика началникът на полицията. — Това е кръвожаден извънземен червей! О, виж само това отвратително кръвожадно лице!

— Това от онези, които ядат големи мъже за закуска ли е? — попита пребледнял като платно началникът на пожарната.

— Опасявам се, че да — отвърна началникът на полицията.

— Моля ви, някой там долу няма ли да ни помогне? — провикна се госпожица Паяк. — Вече ми се вие свят.

— Това може да е номер! — предупреди началникът на пожарната. — Никой да не мърда, докато не наредя!

— Сигурно имат извънземни оръжия! — промърмори началникът на полицията.

— Но все пак трябва да направим нещо ! — заяви мрачно началникът на пожарната. — Долу по улиците стоят почти пет милиона души и ни гледат.

— Тогава защо не им дадеш стълба? — попита го началникът на полицията. — Аз ще я държа отдолу да не мърда, а ти ще се качиш да видиш какво става.

— Много ти благодаря! — сопна се началникът на пожарната.

Малко след това от прасковата надничаха вече цели седем огромни фантастични лица — господин Стоножка, Стария зелен скакалец, госпожица Паяк, Червея, Божата кравичка, Копринената буба и Светулката. А сред пожарникарите и полицаите на покрива плъзна нещо като паника.

И тогава изведнъж паниката утихна и се разнесе силно учудено ахване. Защото сега до тези страшни създания се показа и едно малко момче. Вятърът развяваше косата му, то се смееше, махаше и викаше:

— Здравейте! Здравейте на всички!

В продължение на няколко секунди мъжете долу просто стояха и го гледаха зяпнали. Не можеха да повярват на очите си.

— Слава богу! — извика началникът на пожарната с почервеняло лице. — Това наистина е момче, нали?

— Моля ви, не се страхувайте от нас! — провикна се Джеймс. — Много се радваме, че сме тук!

— Какви са тези до теб? — извиси глас началникът на полицията. — Някой от тях опасен ли е?

— Разбира се, че не! — отвърна Джеймс. — Те са най-добрите създания на света! Позволете ми да ги представя едно по едно, за да ми повярвате.