Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

Последва кратко мълчание, докато останалите обмисляха това интересно предложение.

— Аз мисля — каза Джеймс колебливо, — че е най-добре да… — и внезапно млъкна. — Какво беше това? Чух глас! Чух някой да вика!

Всички вдигнаха глави и се ослушаха.

— Шшт! Ето го отново!

Но гласът долиташе от толкова далеч, че не можеха да разберат какво казва.

— Това е Облачен човек! — извика госпожица Паяк. — Знам си, че е Облачен човек! Пак са ни подгонили!

— Идва отгоре! — рече Червея и всички автоматично вдигнаха глави, освен господин Стоножка, който не можеше да мърда.

— Ох! Помощ! Милост! Този път няма да ни се размине! — завикаха те. Защото онова, което видяха и което се извиваше и усукваше точно над главите им, беше огромен черен облак, ужасяващ, опасен, гръмотевичен облак; той започна да гърми и трещи още щом вдигнаха очи към него. И тогава от върха на облака отново се чу далечният глас, този път силно и ясно:

— Отваряйте крановете! — извика той. — Отваряйте крановете! Отваряйте крановете!

Три секунди по-късно цялата долна част на облака сякаш се разтвори като книжна кесийка и… от нея се изля вода! Те я видяха. Беше съвсем лесно, защото това не бяха дъждовни капки. Изобщо не бяха дъждовни капки. Беше огромно количество вода, като че ли взета от цяло езеро или океан; изля се от небето върху тях и продължи да се лее ли, лее, като първо повали чайките, а после се изсипа върху самата праскова, докато горките пътници пискаха от страх и се протягаха паникьосано да се хванат за нещо — за дръжката, за копринените нишки, за каквото намерят — а през цялото време водата се изсипваше и бучеше върху им, бушуваше, плискаше, пръскаше, шляпаше, вихреше се, кипеше, хриптеше и ревеше, сякаш бяха заклещени под най-големия водопад в света и не можеха да се скрият никъде. Не можеха да говорят. Не виждаха нищо. Не можеха да дишат. А Джеймс Хенри Тротър, стиснал здраво една от копринените нишки над дръжката на прасковата, си каза, че това вече със сигурност е краят. Но тогава, също толкова внезапно, колкото беше започнал, пороят спря. Бяха излезли изпод облака живи и здрави. Гигантската праскова отново се понесе спокойно из загадъчното, обляно от лунна светлина небе.

— Удавих се! — рече задавено Стария зелен скакалец и изплю литри вода.

— Водата се просмука през кожата ми! — изстена Червея. — Все си мислех, че кожата ми е водонепромокаема, но не е, и сега съм пълен с дъждовна вода.

— Вижте ме! — извика възторжено господин Стоножка. — Дъждът ме изми! Всичката боя падна! Отново мога да се движа!

— Това е най-лошата новина, която съм чувал от дълго време — промърмори Червея.

Стоножката затанцува по палубата, направи няколко салта и запя с цяло гърло:

— О, я млъквай! — нареди Стария зелен скакалец.

— Вижте ме! — извика Стоножката.

— Колко бързо започнахме да се движим изведнъж — каза Божата кравичка. — Защо ли?

— Струва ми се, че и на чайките това място никак не им харесва — отвърна Джеймс. — Сигурно искат час по-скоро да се махнат от тук. Явно много са се уплашили от бурята, в която попаднахме.

Чайките летяха все по-бързо, носеха се в небето с удивителна скорост и влачеха прасковата след себе си. Покрай тях минаваха облак след облак, всичките призрачнобели на лунната светлина, а пътниците зърнаха още няколко пъти по тях да пъплят Облачни хора, сипещи злите си магии надолу към земята.

По едно време минаха покрай една работеща машина за сняг, чиято ръчка Облачните хора въртяха, а голямата фуния на върха й бълваше сняг и виелици. Видяха огромните барабани, с които се правеха гръмотевиците, а Облачните хора бясно удряха по тях с дълги чукове. Видяха фабриките за скреж и цеховете за вятър, и местата, където се произвеждаха циклони и торнада, които после профучаваха надолу към земята. А по едно време дълбоко във вътрешността на един огромен кълбест облак зърнаха нещо, което можеше да е единствено град на Облачни хора. Облакът бе надупчен от пещери, а на входовете им жените на Облачните хора стояха приведени над печки с тигани в ръце и пържеха снежни топки, за да вечерят мъжете им. И навсякъде тичаха Облачни деца, които пискаха радостно и се пързаляха с шейни по хълмовете на облака.