Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

Час по-късно, точно преди зазоряване, пътниците чуха свистене над главите си, вдигнаха очи и видяха огромно сиво, подобно на прилеп, същество да се спуска към тях от мрака. То започна да кръжи около прасковата, размахваше бавно широките си криле и се взираше в пътниците. После нададе поредица от тъжни вопли и изчезна отново в нощта.

— О, как ми се иска най-сетне да се съмне! — каза госпожица Паяк цялата разтреперана.

— Остана още малко — отвърна Джеймс. — Виж, ето там небето вече изсветлява.

Всички седяха и мълчаливо гледаха слънцето, което започна бавно да се подава над хоризонта.

И когато най-накрая настъпи денят, всички станаха и протегнаха горките си схванати тела, а господин Стоножка, който като че ли винаги пръв виждаше всичко, изкрещя:

— Вижте! Ето там долу има земя!

— Прав е! — извикаха другите, след като изтичаха до края на прасковата и надзърнаха надолу. — Ура! Ура!

— Като че ли има улици и къщи!

— Но колко голямо е всичко!

Огромен град, блещукащ под лъчите на утринното слънце, се простираше на около километър под тях. От тази височина колите приличаха на малки бръмбари, пълзящи по улиците, а хората по тротоарите изглеждаха не по-големи от песъчинки.

— Какви огромни сгради! — възкликна Божата кравичка. — Никога не съм виждала такива в Англия. Кой град е това според вас?

— Невъзможно е да е в Англия — каза Стария зелен скакалец.

— Тогава къде сме? — попита госпожица Паяк.

— Знаете ли какви са тези сгради? — намеси се Джеймс и заподскача въодушевено. — Това са небостъргачи! Значи трябва да сме в Америка! А това, приятели мои, означава, че сме прекосили Атлантическия океан за една нощ!

— Не говориш сериозно! — извикаха останалите.

— Не е възможно!

— Невероятно! Невероятно!

— О, винаги съм си мечтал да отида в Америка! — извика господин Стоножка. — Един мой приятел, веднъж…

— Млъквай! — сопна му се Червея. — Кого го е грижа за твоя приятел? Най-важното, за което трябва да помислим сега, е как ще слезем на земята .

— Попитай Джеймс — каза Божата кравичка.

— Мисля, че няма да е много трудно — отвърна момчето. — Само трябва да прережем нишките на чайките. Не всички, но достатъчно, за да останем във въздуха. После ще се спускаме постепенно, докато кацнем. Господин Стоножка ще прегризва нишките една по една.

Далеч под тях в Ню Йорк настъпваше хаос. Огромна топка, голяма колкото къща, бе забелязана да се носи в небето над центъра на Манхатън и тръгна слух, че това е огромна бомба, изпратена от друга държава, за да срине целия град до основи. Във всеки квартал започнаха да вият сирени за въздушно нападение. Всички радиопредавания и телевизионни програми бяха прекъснати от съобщения, че хората трябва незабавно да се скрият в мазетата. Един милион души по улиците, които отиваха на работа, погледнаха нагоре, видяха чудовището в небето и хукнаха да се скрият в най-близкия вход за метрото. Генералите грабнаха телефонните слушалки и започнаха да крещят заповеди на когото се сетеха. Кметът на Ню Йорк се обади на президента на Съединените щати във Вашингтон, за да го помоли за помощ, а президентът, който в този момент закусваше по пижама, бутна настрани наполовина изядената си купичка със захаросан корнфлейкс и започна да натиска бутони наляво и надясно, за да повика адмиралите и генералите си. И из цяла Америка, във всичките петдесет щата от Аляска до Флорида и от Пенсилвания до Хаваи, се вдигна тревога и се разнесе слух, че най-голямата бомба на света лети над Ню Йорк и може да избухне всеки момент.

— Хайде, Стоножке, прегризи първата нишка — нареди Джеймс.

Господин Стоножка захапа една от копринените нишки и я прегриза. И отново (но този път без от края й да виси ядосан Облачен човек) една чайка се откъсна от ятото и полетя нанякъде сама.

— Прегризи следващата — рече Джеймс.

Господин Стоножка прегриза друга нишка.

— Защо не се снижаваме?

— Напротив, снижаваме се!

— Не, не е вярно!

— Не забравяйте, че сега прасковата е много по-лека, отколкото когато потеглихме — обясни им Джеймс. — От нея изтече ужасно много сок, докато ни обстрелваха с ледените топчета. Прегризи още две нишки, Стоножке!

— А, така е по-добре.

— Тръгваме надолу!

— Сега вече наистина се снижаваме!

— Да, идеално! Спри, Стоножке, или ще паднем твърде бързо! Трябва да действаме внимателно!