Роалд Дал - Джеймс и гигантската праскова

Постепенно гигантската праскова започна да губи височина и сградите и улиците под тях започнаха да се приближават все повече.

— Дали ще ни снимат за вестниците, когато слезем? — попита Божата кравичка.

— О, боже, забравих да си лъсна обувките! — възкликна господин Стоножка. — Трябва да ми помогнете да го направя, преди да пристигнем!

— О, небеса — рече Червея. — Няма ли да престанеш да мислиш за…

Но той не успя да довърши изречението. Защото изведнъж нещо изсвистя, те вдигнаха глави и видяха огромен самолет с четири мотора да изскача от близкия облак и да се стрелва на не повече от пет метра над тях. Това всъщност беше редовният сутрешен пътнически самолет, пристигащ в Ню Йорк от Чикаго, и когато прелетя над тях, той преряза всички копринени нишки до една, а чайките незабавно се разпръснаха и огромната праскова, след като вече нямаше какво да я държи във въздуха, започна да пада към земята като буца олово.

— Помощ! — извика господин Стоножка.

— Спасете ни! — изплака госпожица Паяк.

— Свършено е с нас! — изписка Божата кравичка.

— Това е краят ни! — викна Стария зелен скакалец.

— Джеймс! — изкрещя Червея. — Направи нещо! Бързо, направи нещо, Джеймс!

— Не мога! — извика Джеймс. — Съжалявам! Сбогом! Затворете очи! Всичко ще свърши бързо!

Прасковата се преобръщаше и въртеше, докато падаше стремглаво към земята, а всички пътници на нея се бяха вкопчили отчаяно в дръжката, за да не изхвръкнат във въздуха.

Прасковата падаше все по-бързо. Летеше надолу и се приближаваше все повече и повече към къщите и улиците, където със сигурност щеше да се разбие на милиони парченца. А навсякъде по Пето авеню, по Медисън авеню и по всички други улици в града хората, които още не бяха успели да се скрият в подземните убежища, погледнаха нагоре и видяха как прасковата пада, и спряха да тичат, и застинаха вцепенено, зяпнали онова, което си мислеха, че е най-голямата бомба на света, да пада от небето към тях. Няколко жени изпищяха. Други хора коленичиха на тротоара и започнаха да се молят на глас. Големи мъже се обърнаха един към друг и започнаха да си казват неща от сорта на: „Е, явно сме до тук, Джо“ и „Сбогом на всички, сбогом“. И през следващите трийсет секунди целият град затаи дъх в очакване на края.

— Сбогом, Божа кравичке! — изхриптя Джеймс, вкопчен в дръжката на падащата праскова. — Сбогом, Стоножке! Сбогом на всички!

Оставаха им само няколко секунди и по всичко изглеждаше, че ще се разбият сред най-високите сгради. Джеймс виждаше как небостъргачите се приближават с бясна скорост. Повечето имаха плоски квадратни покриви, но на най-високия стърчеше дълга остра кула, която се извисяваше като сребърна игла в небето.

И точно върху тази игла падна прасковата!

Чу се пльокване. Иглата се вряза дълбоко. И изведнъж се оказа, че гигантската праскова се е набучила на върха на Емпайър Стейт Билдинг.

Гледката беше наистина удивителна и след две-три минути, веднага щом хората осъзнаха, че това няма как да е бомба, те започнаха да се изсипват от скривалищата и метрото, за да погледат чудото. Улиците в протежение на километър около сградата се задръстиха от мъже и жени, а когато се разчу, че върху огромната топка има живи същества, всички се побъркаха от вълнение.

— Това е летяща чиния! — завикаха хората.

— Идват от Космоса!

— Марсианци са!

— А може би идват от Луната!

А един мъж с бинокъл погледна през него и рече:

— Изглеждат доста странно , това мога да ви кажа със сигурност.

От целия град се стекоха полицейски и пожарни коли с виещи сирени и спряха пред Емпайър Стейт Билдинг. Двеста пожарникари и шестстотин полицаи се втурнаха в сградата и се качиха с асансьорите до най-горния етаж. После се изсипаха в наблюдателницата — мястото, на което се качват туристите — точно в подножието на острата кула.

Всички полицаи бяха извадили оръжията си и поставили пръсти на спусъците, а пожарникарите бяха извадили брадвите си. Но от мястото, на което стояха, точно под прасковата, всъщност не виждаха пътниците върху нея.

— Ей, вие горе! — извика началникът на полицията. — Слезте да ви видим!

Изведнъж отстрани на прасковата се показа огромната кафява глава на господин Стоножка. Черните му очи, големи колкото две топчета за игра, изгледаха свирепо полицаите и пожарникарите. После това чудовищно грозно лице се ухили широко.