Ерик Найт - Ласи

— Е, какво искаш? — попита високо Роули.

Кучето вдигна глава, после прескочи канавката и се върна обратно в торфището.

— Май компанията ми не ти харесва, а?

Роули скочи от стъпалото и продължи пътя си пеша. Очите му следяха кучето, което зави наляво, но остана почти на същата височина с него. Когато на пътя му се изпречи река, то се върна бавно към шосето, за да може да я прекоси по моста.

Роули влезе за малко във фургона си, а когато излезе, носеше в ръка няколко парчета черен дроб. Туутс вдигна носле и размаха опашката си, която не се поддаваше на описание.

— Не са за тебе, миличка — рече й Роули. — Я да се направим, че не те виждаме — продължи по-високо той и отново запя с пълен глас:

— Хайде де, Бес, направи място. Не, не право в канавката! Хайде, дий! Дай малко по-бързо. Така е добре.

А после продължи песента:

Така пееше Роули и в същото време управляваше колата си, така че да стигне до моста по същото време, когато го наближи и кучето. Пееше си и се преструваше, че изобщо не забелязва кучето. То забави ход, сякаш възнамеряваше да пропусне колата пред себе си. Роули дори не обърна глава. Само размаха парченцата дроб в ръката си, за да разпространи аромата им във въздуха. Пусна незабелязано едно парче на земята и премина моста. Едва тогава обърна глава, за да види какво ще направи кучето.

Ласи подуши парчето дроб и се поколеба. Ароматът му беше толкова примамлив. Гладът подейства, устата й се напълни със слюнка. Обиколи внимателно парчето и отново се наведе да го подуши.

Дългогодишното възпитание обаче не можеше да се забрави толкова лесно. Сам Караклоу беше положил много усилия да я научи никога да не взема храна от чужди хора. Беше хвърлил парчета месо на няколко места — а в месото беше скрил зърна лютив черен пипер. Когато беше още малка, Ласи се нахвърляше лакомо върху месото, скоро обаче установяваше, че в него се съдържа нещо, което пари като огън. Освен това господарят й не пропускаше да й се скара.

— Това е грозно и жестоко, Джо — казваше Сам Караклоу на момчето си, — но е единственият начин, който познавам. Кучето трябва да се научи да не пипа чуждата храна — и по-добре е като малко да глътне няколко зрънца лютив пипер, отколкото да порасне и да умре от отровено месо, хвърлено му от някой ненормален.

Ласи беше запомнила добре урока си.

Кучето не бива да яде нищо, което лежи захвърлено на земята!

Гладът е много по-старо чувство от възпитанието, но този път възпитанието победи. Ноздрите й се разшириха. Тя подуши отново парчето дроб, после му обърна гръб. Без да се обърне нито веднъж, тя се втурна да прекоси моста.

Роули, който я наблюдаваше скритом от колата си, кимна с глава.

— Красиво куче и добре възпитано — отбеляза той. — Това ме радва, малка приятелко. Е, ще видим по-нататък…

Той продължи пътя си пеш и отново запя старата песен, но продължи да размахва дроба в ръката си, за да остави във въздуха подире си широка, силна и примамлива следа.

Без да се колебае, Ласи се втурна след миризмата на отдавна мечтаната храна.

Когато остави моста зад себе си, първото й желание беше да изостави шосето и да продължи пътя си през полята. Ала не можа да се откъсне от миризмата на храна. Затича в тръс, прескочи канавката и продължи пътя си успоредно с колата.

Роули Палмър помилва своята Туутс и весело каза:

— Не ти ли се иска да си имаш другарче? Е, ще видим какво ще излезе от тази работа.

Роули Палмър продължи пътя си, без да спира. Само понякога обръщаше глава и винаги виждаше красивото коли да тича по полето почти успоредно с колата му. Веднъж го загуби от поглед в продължение на доста време, но след това то се появи отново, следвайки миризмата на месото. Всеки път, когато се явяваше в полезрението му, то беше малко по-близо до колата и до мъжа, който се държеше така, сякаш изобщо не забелязваше присъствието му.

Така беше през цялата сутрин. Колата пътуваше през равнинна пуста местност. Когато слънцето се изкачи високо в небето, Роули подкара колата към края на шосето и видя как кучето спря на няколко метра зад него.

— Време за ядене, Туутс — обяви той.

После извади малкия си мангал и разпали огън. Сложи водата да ври и си приготви чай. Стопли си в тенджерката готова супа, наряза дроба на парченца и ги сложи в една чинийка за Туутс. Започна да се храни, като през цялото време наблюдаваше кучето, което колебливо се приближаваше. После нахрани и Туутс, и то така, че другото куче да го вижда. Скоро колито дойде само на два метра от тях и Роули можеше да види, че следи с очи всяко негово движение.