Астрид Линдгрен - Расмус и скитникът

— Вървете да си легнете — прошепна сега. — Орлицата идва… чувам как тропа по стълбата.

Гунар и Расмус се втурнаха към леглата си, та нощниците заплющяха около краката им. И когато Орлицата влезе, в спалнята беше съвършено тихо.

Директорката правеше вечерната си проверка. Минаваше от легло на легло и гледаше дали всичко е наред. Понякога, много рядко, погалваше някое момче с рязко, почти неохотно движение. Расмус не обичаше Орлицата. Но всяка вечер се надяваше да го погали. Не знаеше защо, просто копнееше за едно нейно погалване.

— Ако ме погали тази вечер — си мислеше сега, както лежеше в леглото, — то ще означава, че и утре ще е ден на чудесата за мен. Ще означава, че ония, дето ще дойдат, ще ме поискат, въпреки правата ми коса.

Госпожица Орлен стигна вече до леглото на Гунар. Расмус лежеше, скован от напрежение. Сега… ей сега щеше да дойде при него.

— Расмус, не скуби одеялото, ще го скъсаш! — каза госпожица Орлен.

После продължи нататък и минутка по-късно затвори вратата след себе си — спокойно, решително и неумолимо. В спалнята цареше тишина. Но от леглото на Расмус долетя дълбока въздишка.

На другата сутрин в банята на момчетата се изразходва много сапун. Ако можеше да се вярва на Орлицата, осиновителите обичаха току-що измити уши и изтъркани с четка ръце, а днес беше важно всички да изглеждат колкото е възможно по-привлекателни.

Расмус сложи препълнена шепа мек сапун 4в своя леген и започна такова търкане, на каквото не се беше подлагал от деня преди Бъдни вечер. Той беше момче с права коса — това не можеше да се промени — но ако зависеше само от ушите, Расмус смяташе да се яви с най-чистите, които можеха да се покажат днес в цяла Вестерхага, и никой нямаше да има по-зачервени и по-яко изтъркани ръце от неговите. Въпреки че момичетата имаха предимство и в това отношение — по начало бяха тъй неестествено чисти. Мръсотията сякаш не полепваше по тях както по момчетата, а освен това вечно миеха съдове, търкаха пода, готвеха и правеха други такива неща, от които на всичко отгоре ставаш и чист.

Насред помещението стоеше Голям Петър и дори не беше докоснал сапун или четка. Наесен щеше да навърши тринайсет години и тогава, ще не ще, трябваше да напусне Вестерхага. Той знаеше, че ще бъде принуден да постъпи като младши ратай у някой селянин в местността, а освен това знаеше, че и най-добре измитите уши няма да променят тази работа.

— Пет пари не давам и няма да се мия — заяви той на висок глас.

Край легените и четките настъпи затишие на размисъл. Голям Петър беше водачът и нямаше да се мие, та сега ставаше трудно да решат кой какво ще прави.

— И аз пет пари не давам и няма да се мия!

Гунар захвърли решително четката. Той също знаеше, че водата и сапунът не можеха да му подействат чудотворно.

— Да не си полудял?! — викна Расмус и отмести от очите си мократа коса, от която шуртеше вода. — Нали знаеш кой ще дойде!

— Ти да не мислиш, че идва самият крал Оскар жив-живеничък — каза Гунар. — Пет пари не давам кой ще дойде и дали е кралят, или някой дребен вехтошар от Чиса. Няма да се мия и толкоз!

Леля Олга от кухнята, която беше малко по-приказлива от госпожица Орлен, им бе разказала, че ще дойде един търговец и то не дребен вехтошар, а изискан и богат, който щял да доведе и жена си. Нямали собствени деца, които някой ден да наследят магазина и затова щели да дойдат във Вестерхага, за да си вземат дете, разказа леля Олга. Да наследиш цял магазин би било чудесно, помисли си Расмус. Един магазин пълен с бонбони и смукалки и лакрицови 5ленти, е, сигурно имаше и брашно, кафе, сапун и скумрия, естествено.

— Аз пък смятам все пак да се измия — каза решително Расмус и започна да търка с четката лактите си.

— Мий се, щом искаш — обади се Гунар. — Аз ще ти помогна.

Той хвана Расмус за врата и светкавично потопи главата му в легена. Расмус се изправи, пръхтящ и разярен. Но Гунар стоеше до него и цялото му добродушно чипоносо лице се смееше.

— Да не ми се разсърди? — попита малко язвително.

Тогава и Расмус се разсмя. Никога не можеше да се сърди дълго на Гунар. Но въпреки това щеше хубаво да го накваси. Грабна легена и тръгна заплашително към Гунар, който застана точно пред вратата към спалнята и очакваше нападението. Расмус надигна легена — сега Гунар щеше да получи такъв душ, че да го запомни. Но тъкмо когато Расмус се засили да плисне легена, жертвата му отскочи пъргаво встрани. В същата секунда вратата се отвори и съдържанието на легена се изля като тропически порой върху човека, застанал на прага.