Йоханна Спири - Хайди и Клара

Децата се повдигнаха и казаха вечерната си молитва. После Хайди веднага заспа. Клара обаче остана още дълго будна, защото никога през живота си не беше виждала нещо толкова прекрасно като алпийското звездно небе.

Всъщност, тя изобщо не знаеше колко са красиви звездите, защото никога не бе излизала от къщи вечер. Себастиян спускаше тежките завеси на прозорците много преди да се е стъмнило. Сега Клара много пъти затваряше очи, но веднага ги отваряше отново, за да види дали двете големи, ярки звезди все още искрят през прозорчето и намигат с очички. Разбира се, те си бяха на мястото и Клара не можеше да се насити да ги гледа, докато накрая очите й се затвориха от само себе си и двете красиви звезди се появиха в сънищата й.

Слънцето току-що беше надникнало иззад скалите и огряваше хижата и долината. Както всяка сутрин, Алпиецът Йохи бе излязъл навън и тихо, с благоговение наблюдаваше как бързо се разсейва леката мъглица над долината, как земята се събужда от нощната дрямка.

Перестите облачета ставаха все по-светли, докато слънцето най-после се показа цялото и заля скалите и гората със златната си светлина.

Тогава Йохи се върна обратно в хижата и тихо изкачи стълбата към плевнята. Клара току-що бе отворила очи и наблюдаваше ярките слънчеви лъчи, които бяха нахлули през кръглото прозорче и танцуваха по завивките. Още сънена, тя не можеше да разбере какво точно вижда и къде се намира. Ала след минута видя до себе си сладко спящата Хайди и чу добрия глас на дядото:

— Наспа ли се добре?

Клара го увери, че си е починала много добре и през цялата нощ е спала непробудно. Дядото помогна на болното момиче да стане и да се облече. После я вдигна на ръце и я понесе надолу по стълбата. Хайди също стана, нахлузи рокличката си и се спусна след тях. Дядото и Клара вече бяха излезли навън. Хайди ги последва. Снощи, след като децата си легнаха, той се погрижи да намери подслон за широкия инвалиден стол. Вратата на хижата беше тясна и не можеше да го прибере в стаята. Тогава му хрумна добра идея. Откара стола отзад, където беше бараката, откачи две дебели дъски, бутна стола в широкия отвор, после намести дъските на мястото им, без да ги закове отново. Хайди пристигна точно навреме, за да види как дядо й слага Клара да седне и я извежда на чист въздух. Когато стигнаха до средата на полянката, дядото закрепи здраво стола и се запъти към обора. Хайди побърза да отиде при гостенката си.

Слънчевият утринен въздух беше толкова упойващ, че Клара го поемаше жадно и не можеше да му се насити. Тя се отпусна назад в стола с чувство на блаженство, което не беше изпитвала никога досега.

През целия си живот бе живяла в голям град. Чистата алпийска природа я замайваше. Всяко поемане на дъх бе удоволствие. Към това се прибавяше и ярката слънчева светлина, която не пареше, а нежно милваше ръцете й, стопляше тревата в нозете й. Клара никога не бе очаквала, че в Алпите може да е толкова прекрасно.

— О, Хайди, само да можех да остана завинаги с теб тук горе! — прошепна тя и сладко се протегна, за да усети с цялото си тяло слънцето и утринния вятър.

— Ето, виждаш ли, че е точно така, както ти казах! — засмя се Хайди. — Никъде не е по-хубаво, отколкото при дядо на пасището.

Скоро Алпиецът Йохи излезе от обора. Носеше две купички с пенливо, снежнобяло мляко и подаде едната на Клара, другата на Хайди.

— Млякото е най-добрата храна за гостенката ни — рече той и кимна окуражително на Клара. — То е от Белка и дава сила. Изпий го! Смело!

Клара никога не беше пила козе мляко и първо го помириса недоверчиво. Но като видя с каква жажда Хайди надигна купичката си и я изпи на един дъх, тя последва примера й. Първо отпи една глътка. Наистина, никога не беше опитвала толкова сладко и силно мляко. В него сякаш имаше захар и канела. Клара пи, докато не остана нито капка.

— Утре ще ви дам по две купички — реши дядото.

Скоро се появи и Петер със стадото. Докато Хайди поздравяваше козичките, Йохи издърпа Петер настрана, за да му даде някои важни нареждания.

— Слушай ме внимателно — каза строго Йохи. — От днес нататък ще оставиш Белка да ходи, където си иска. Тя усеща къде са най-добрите и силни треви. Затова, ако хукне нагоре, ти тръгни след нея. Това ще бъде добре и за другите кози. Дори ако тя се качи по-високо, отколкото ходите обикновено, не я спирай, а върви след нея, чуваш ли! Може би ще се наложи да се покатериш малко повече, но няма значение. Козичката разбира от треви повече от теб. Искам тя да получава само най-доброто, за да дава още по-хубаво мляко. Защо гледаш като ударен? Да не ти е заседнало нещо в гърлото? Никой няма да ти стори нищо лошо. Хайде, тръгвай и помни какво ти казах!