Йоханна Спири - Хайди и Клара

Тогава Йохи откара креслото на Клара пред хижата. Хайди го последва, подскачайки като разлудувала се от радост козичка. После старецът се натовари с всички всевъзможни кърпи и кожени завивки, обърна се с усмивка към старата дама и каза:

— Добре е, че госпожата се е подготвила като за зимен поход. Ето, че всичко ще ни влезе в работа.

— Вие сам знаете, драги Йохи — отговори старата дама, — че предпазливостта е прекрасна добродетел и ни спестява множество злини. Ако човек преживее пътешествията из вашите планини без бури, ветрове и дъжд, може само да е благодарен. Радвам се, че всички тези неща, които нося, ще са от полза. Ето че и за това сме на едно мнение.

Двамата се качиха в плевнята и започнаха да разстилат върху сеното донесените платове и кожи. Едно по едно, докато станаха толкова много, че леглото заприлича на малка крепост.

— Само да посмее някоя сламчица да се промъкне — пошегува се старата госпожа и още веднъж провери всички ъгълчета на леглото. Меката преграда беше наистина непробиваема и острите сламчици нямаха никакъв шанс. Доволна, старата дама слезе по стълбата и отиде при децата, които вече правеха планове за следващия ден и за всички дни, които Клара щеше да прекара на пасището. Колко ли време щеше да остане тя? Това беше големият въпрос, който веднага зададоха на старата госпожа. Тя отговори, че е редно да попитат първо дядото, той знаел най-добре. Когато Йохи дойде, децата веднага го затрупаха с въпросите си. Той отговори, че според него ще са нужни около четири седмици, за да може алпийският въздух да окаже благотворното си въздействие върху болното момиче. Децата избухнаха в ликуващи викове, този срок надхвърляше всичките им очаквания.

Скоро на хълма се появиха двамата носачи и младежът с коня. Веднага стана ясно, че първите двама няма да имат повече работа днес и могат веднага да се върнат обратно.

Когато старата дама се приготви да се качи на коня, Клара извика весело:

— О, бабо, това всъщност не е сбогуване, защото знам, че от време на време ще идваш да ни виждаш! Ще бъде много хубаво, сигурна съм! Нали, Хайди?

Хайди, която вече не знаеше на кое небе се намира от щастие, успя само да изрази съгласието си с един зашеметяващ подскок.

Старата дама възседна коня, Йохи улови юздата и го поведе със сигурна ръка надолу по стръмния склон. Старата госпожа на няколко пъти го увещаваше да не идва толкова далече. Но Йохи бе решен да придружи гостенката си чак до Дьорфли, защото знаеше, че планинските пътеки са стръмни и ездата по тях е опасна. След като остана сама, старата дама не пожела да прекара почивката си в тихото Дьорфли. Тя реши да се върне в Рагац и само от време на време да посещава внучката си на пасището.

Още преди Йохи да се е върнал, пристигна Петер със стадото си. Като видяха милата си приятелка Хайди, козичките се хвърлиха към нея от всички страни. Изведнъж и Клара се озова сред страшна бъркотия. Козичките се блъскаха и мушкаха с рогца, врещяха, всяка искаше да стигне първа до момиченцата. Хайди ги улавяше една по една и така ги представи на Клара.

Най-после се осъществи отдавна мечтаното запознанство с малката Снежка, веселия Бодливко, едрия Турчин и двете прекрасни козички на Алпиеца Йохи. Петер обаче през цялото време стоеше настрана и хвърляше към щастливата Клара мрачни, заплашителни погледи.

Когато и двете деца се обърнаха към него и весело му извикаха:

— Лека нощ, Петер! — той изобщо не отговори, само размаха ядосано дългата си гега. После се втурна надолу по склона след пъргавите си козички.

Днес Клара беше преживяла цял куп прекрасни неща, но може би най-прекрасно от всички беше срещата с леглото, което я очакваше в плевнята на тавана. Тя се изтегна удобно на дебелата сламена постеля, покрита с безброй кожи и платнища. Хайди се сгуши доволно до нея. През кръглото отворено прозорче надникна голямата ярка луна, обкръжена от безброй звезди. Клара каза възторжено:

— О, Хайди, виж, сякаш пътуваме с вълшебна карета право към небето!

— Да, а знаеш ли защо звездите са толкова радостни и ни намигат с очички? — попита Хайди.

— Не, не знам, кажи ми! — подкани я Клара.

— Защото от небето виждат как добрият Бог е наредил всичко така, че хората да се чувстват добре, нещата да им носят утеха и лек за всяка болка. Затова звездите се радват — виж как блещукат, за да се радваме и ние заедно с тях! Но знаеш ли, Клара, не бива да забравяме да се помолим. Трябва горещо да помолим добрия Бог да не забравя и нас, когато реди съдбите на хората, за да сме сигурни в съдбата си и да не се боим от нищо.