Йоханна Спири - Хайди и Клара

Очите на Хайди заблестяха от копнеж. Толкова й се искаше да види отново красивата поляна. Клара също се запали от въодушевлението на приятелката си — в меките й сини очи заиграха пламъчета.

— О, бабо, не мога ли и аз да ида там? Мислиш ли, че мога да отида толкова нависоко? — попита умолително тя. — О, само да можех да ходя, Хайди, толкова щеше да бъде хубаво да обиколя с теб цялото пасище!

— Аз ще те закарам със стола — увери я тържествено Хайди.

Докато другите разглеждаха елите, Алпиецът Йохи вече беше изнесъл навън маса и около нея бе наредил столове. Щяха да обядват на открито. Обядът вече вреше на огъня в хижата, а на железния шиш се печеше огромно парче сирене. Не мина много време и Йохи покани всички да заповядат на масата.

Старата дама остана възхитена от великолепната трапезария. От мястото й се разкриваше прекрасна гледка към долината и околните планински клонове, забили чела в синьото небе. Мекият вятър галеше лицата на сътрапезниците и нашепваше нещо много приятно на старите ели, сякаш бе специално поръчана музика за празничния обяд.

— Никога не съм преживявала такова нещо! Тук е просто великолепно! — повтаряше непрекъснато старата дама. — Но какво виждам — добави смаяно тя, — ти вече ядеш второ парче печено сирене, Клара?

На хляба на Клара наистина имаше второ парче сирене.

— О, бабо, толкова е вкусно, много по-вкусно от отрупаните маси в Рагац — увери я Клара и с голям апетит захапа ароматното сирене.

— Точно така! Нахрани се хубаво! — подкани я със задоволство Алпиецът Йохи. — Причината за този апетит е в нашия планински вятър.

Така продължи обедът. Госпожа Зеземан и Алпиецът Йохи се разбираха отлично и разговорът им ставаше все по-оживен. Мненията им за хората и света съвпадаха почти изцяло и скоро двамата разговаряха толкова непринудено, сякаш се познаваха от години. Така измина доста време, докато старата дама не погледна небето на запад и рече:

— Време е да се приготвяме за слизане, Клара. Слънцето почти залезе и носачите скоро ще дойдат да ни вземат.

Лицето на Клара, което само до преди миг сияеше, изведнъж помръкна. Тя помоли настойчиво:

— О, бабо, нека останем още поне час, или най-добре два! Още не сме разгледали хижата. Нима мога да си тръгна, без да съм видяла леглото на Хайди? Защо денят не продължи още десет часа!

— За съжаление това е невъзможно — засмя се старата дама, но се съгласи да останат още малко, защото тя също искаше да види хижата отвътре. Всички станаха от масата и Алпиецът Йохи насочи инвалидния стол към вратата. За съжаление не можаха да влязат така, рамката на вратата беше твърде тясна. Без да се бави, Йохи вдигна болното момиче на ръце и го внесе в хижата.

Старата дама влезе веднага след тях и разгледа подробно всички вещи и предмети в стаята. Зарадва се много като видя колко чисто и подредено е всичко.

— Ти спиш там горе, нали, Хайди? — попита тя и без да се двоуми изкачи тясната стълба. — О, как ухае сеното, тази спалня сигурно е много здравословна!

После старата дама отиде до изрязаното в дъските прозорче и надникна през него. Алпиецът Йохи изкачи стълбата с Клара на ръце. Хайди също не се забави да ги последва.

Всички застанаха около ухаещата постеля на Хайди. Старата госпожа се взираше замислено в прясното сено и поемаше дълбоко аромата му. Клара беше изцяло завладяна от гледката.

— О, Хайди, тук е чудесно! Като си легнеш, можеш да виждаш небето, да чуваш шума на елите, а сеното ухае така сладко! Никога не съм попадала в толкова забавна спалня!

Алпиецът Йохи погледна сериозно госпожата и заговори:

— Хрумна ми нещо и бих желал госпожата да ме изслуша, без да бърза да казва не. Ето какво имам на ум: ако внучето ви остане известно време тук, на пасището, то ще укрепне и ще получи нови сили. Донесли сте със себе си предостатъчно завивки и шалове, от тях ще приготвим хубаво меко легло. Нека госпожата не се тревожи за нищо, аз ще се грижа по най-добрия начин за гостенката си.

Клара и Хайди изпищяха въодушевено като две пуснати на свобода птички, а по лицето на старата дама се разля мека усмивка.

— Драги ми Йохи, вие сте чудесен човек! — каза с благодарност тя. — Тъкмо си мислех, че ако остане по-дълго време сред тази великолепна природа, Клара ще се засили и ще укрепне. Но като знам колко грижи са нужни и колко неудобства ще ви създаде това… А вие идвате и ме молите да я оставя, сякаш в това няма нищо особено. Благодаря ви, драги ми Йохи.