Йоханна Спири - Хайди и Клара

Докато Хайди размишляваше кое е това прекрасно канапе със зелена покривка, от планината долетяха силни викове. Малката разбра веднага кой пристига. Обърна се и само след миг бе заобиколена от подскачащите кози. Очевидно те се чувстваха така добре, както и тя, защото подскачаха толкова нависоко и врещяха така радостно, сякаш никога не бяха виждали такава пролет. Всяка се буташе да стигне най-близо до Хайди и момиченцето едва си поемаше дъх. Петер обаче ги разблъска — една наляво, друга надясно. Когато успя да си проправи път до нея, протегна ръка, в която стискаше писмо.

— Дръж! — каза той, без да дава повече обяснения.

— Нима си получил това писмо за мен, докато си бил на пасището? — попита смаяно момичето.

— Не.

— Откъде тогава го взе?

— От торбичката с хляба.

Отговорът беше точен. Миналата вечер пощальонът на Дьорфли му бе предал писмото за Хайди и Петер го сложи в празната торбичка. На сутринта пъхна вътре хляба и сиренето и тръгна да изведе козите. Докато ги събираше, видя Йохи и Хайди. Но едва по обед, когато изяде хляба и сиренето, реши да изтърси трохите и откри в торбичката забравеното писмо.

Хайди прочете внимателно адреса и се затича към навеса, където дядото продължаваше да работи.

— От Франкфурт! От Клара! Искаш ли да чуеш какво пише, дядо?

Разбира се, че дядото искаше да чуе, пък и Петер наостри уши, облегнат удобно на една греда. Хайди започна да чете:

„Мила Хайди!

Вече сме опаковали всичко и след два или три дни ще тръгнем на път. Чакаме само татко да ни каже, макар че той няма да дойде с нас, а ще замине за Париж. Господин докторът ни посещава всеки ден и вика още от вратата: «На път! На път! Към Алпите!». Искам да знаеш, че той се е влюбил в твоята планина. През цялата зима ни гостуваше всеки ден и с всяко влизане казваше, че пак не се е сдържал и иска да ми разкаже още нещо за Алпите. Сядаше при мен и започваше да описва дните, които е прекарал с теб и дядо ти на пасището, за планините и цветята, за тишината над поляните, за селцата и пътеките, и за великолепния свеж въздух. И постоянно ми повтаряше: там всеки човек оздравява. Самият той също е много променен, изглежда подмладен и весел както по-рано. О, как се радвам, че ще видя всичко това, ще дойда при теб на пасището и ще се запозная с Петер и козичките! Първо обаче трябва да отида в баните на Рагац, за да се лекувам. Лечението ще трае около шест седмици, така заповяда господин докторът. Едва тогава ще се качим в Дьорфли и ще се настаним на квартира. Само в слънчеви дни ще ме качват с носилка на пасището и ще оставам при теб целия ден. Баба ще дойде с мен и също ще живее в Дьорфли. Тя също се радва много, че ще види къде се намира твоят дом. Госпожица Ротенмайер обаче отказва да дойде с нас. Баба почти всеки ден я пита: «Какво ще кажете за една разходка до Швейцария, скъпа Ротенмайер? Не се срамувайте, ако имате желание да дойдете с нас». Ала госпожицата винаги й благодари учтиво и отговаря, че не иска да бъде нескромна. Аз обаче знам какво си мисли. Себастиян описа пътуването си с толкова ярки краски! Разказа ни за назъбените скали, надвиснали над пътя, за пропастите и проломите, за стръмните пътеки, където човек всеки миг може да полети надолу и по които могат да се катерят само кози, но не и хора. Докато го слушаше, госпожица Ротенмайер цялата се тресеше от ужас и оттогава престана да си мечтае за пътуване в Швейцария, както по-рано. Тинете също се уплаши до смърт и няма да дойде с нас. Така че ще пътувам само с баба. Себастиян ще ни придружи до Рагац и ще се върне във Франкфурт.

С нетърпение чакам да дойда при теб.

До скоро, мила Хайди! Баба също те поздравява най-сърдечно!

Като чу тези думи, Петер скочи като попарен и силно размаха гегата си на всички страни. Козичките се разбягаха уплашени. Стадото се спусна надолу по склона. Петер се втурна след тях, описвайки с тоягата си огромни кръгове във въздуха, сякаш искаше да излее гнева си върху невидим неприятел. Този неприятел беше предстоящата поява на непознати хора на пасището. Идването им тревожеше Петер от много дни насам и той все повече се ожесточаваше.

Хайди бе изпълнена с радост и щастие. Още на другия ден изтича при бабата и разказа кой ще дойде от Франкфурт и най-вече кой няма да дойде. Хайди направи посещението си още следващия следобед, защото вече й бе разрешено да излиза сама. Слънцето отново грееше ярко и оставаше дълго на небето, а по сухата земя се тичаше толкова леко, докато веселият майски вятър рошеше косите на момиченцето и го караше да бърза. Бабата бе напуснала старото легло. Тя седеше отново в своя ъгъл и предеше. На лицето й обаче бе изписана тъга, сякаш се бореше с някакви тежки мисли. Така беше още от миналата вечер, а и през нощта не бе могла да се отърве от неприятната тревога и да заспи спокойно. Петер се беше прибрал вкъщи бесен. Макар от устата му да бяха излезли само накъсани думи, старицата вече бе успяла да разбере, че от Франкфурт ще дойдат цял куп хора. Разбира се, Петер не знаеше какво ще стане по-нататък, но бабата си го представяше много добре. Затова тежки мисли я измъчваха и отнемаха съня й.