Йоханна Спири - Хайди и Клара

— Никой не ти вярва. Аз също — отвърна решително Хайди. — Госпожа Зеземан от Франкфурт ми обясни защо не бива да ти вярвам.

Петер само я изгледа учудено.

— Аз ще те науча да четеш и много добре знам как — продължи Хайди. — И това трябва да стане бързо, за да можеш всеки ден да четеш по една песен на баба.

— Нищо няма да стане — изръмжа сърдито Петер.

Тази упорита съпротива срещу нещо, което беше добро и справедливо и толкова важно за Хайди, ядоса ужасно момиченцето. То се изправи пред козарчето и заговори заплашително:

— Тогава ще ти кажа какво ще стане, ако никога не се научиш да четеш. Нали майка ти постоянно повтаря, че трябва да отидеш във Франкфурт, за да те научат на разни неща! Аз много добре знам къде ходят на училище тамошните момчета. Веднъж, когато излязохме на разходка, Клара ми показа една ужасно голяма сграда. Там отиват не само малки момчета, ами и млади господа, видях ги със собствените си очи. Освен това, имат много учители, не само един-единствен, както при нас. През една грамадна двойна врата непрестанно се точат цели редици, една след друга. Всички са облечени в черно, сякаш отиват на църква, а на главите си имат големи черни шапки — и Хайди показа с ръце как изглеждат тези шапки.

Петер усети как по гърба му пролазиха студени тръпки.

— Ти също ще трябва да отидеш там заедно с другите господа — продължи разгорещено Хайди, — а когато ти дойде редът и разберат, че не можеш да четеш, знаеш ли какво те чака? Господата ще почнат да ти се подиграват, а те са много по-лоши от Тинете. Нали съм ти разказвала колко е страшно, когато Тинете се подиграва!

— Добре де, ще го направя — отговори жално Петер, макар че и той бе започнал да се ядосва.

Хайди веднага се успокои.

— Браво на теб! Започваме веднага — каза зарадвано тя, дръпна приятеля си към масата и побърза да извади учебниците.

В големия колет от Клара Хайди беше намерила една книжка, която прочете с най-голямо удоволствие. Снощи се бе сетила, че ще й е от полза в уроците с Петер, защото книжката представляваше букварче с подходящи стихчета към всяка буква.

Двамата седнаха край масата и урокът започна. Петер трябваше да произнесе буква по буква първия стих, после още веднъж и още веднъж, защото Хайди беше решена да свърши работата си, както трябва

— Още не си го научил — въздъхна най-после тя, — затова сега ще ти го прочета цялото. Като знаеш какво е казано в стихчето, може би ще ти е по-лесно да го произнесеш буква по буква.

Ето какво прочете Хайди:

— Няма да отида — промърмори мрачно Петер.

— Къде? — зачуди се Хайди.

— Пред съда.

— Тогава научи поне първите три букви — посъветва го Хайди. — Така няма да те повикат пред съда.

Петер наведе глава над книгата и повтори безброй пъти трите първи букви от азбуката, докато Хайди рече:

— Вече ги научи.

Тъй като забеляза какво въздействие оказа стихчето върху момчето, тя реши, че ще е добре да му прочете и другите стихчета, за да го накара да се труди по-усърдно.

— Слушай, Петер, сега ще ти прочета цялата книжка — каза ентусиазирано тя. — За да видиш какво те чака, ако не се научиш да четеш.

И Хайди зачете ясно и отчетливо:

Тук Хайди спря, защото Петер беше станал тих като мишчица и тя трябваше да го погледне, за да се увери, че не е заспал. Страшните заплахи в стихчетата и собствените му тайни страхове го бяха вцепенили, и той не смееше да мръдне. Само седеше и гледаше уплашено пред себе си.

Доброто сърце на Хайди се трогна и тя заговори утешително:

— Не се бой, Петер. Само идвай всяка вечер при мен и ако учиш така добре, както днес, много скоро ще знаеш всички букви и няма да има никакви наказания. Искам обаче да идваш всеки ден. Не така, както ходиш на училище. Много добре знам, че изобщо не се плашиш от снега.

Петер обеща веднага. Стиховете го бяха впечатлили и той бе станал кротък и послушен. Сбогува се с дядото и бързо тръгна към къщи.

От този ден нататък Петер следваше точно нарежданията на Хайди и всяка вечер двамата учеха усърдно по няколко букви заедно с придружаващите ги стихове.

Често, докато пушеше лулата си, дядото седеше заедно с тях в стаята и се вслушваше в обясненията на Хайди. От време на време му ставаше много смешно, но не се издаваше, само ъгълчетата на устата му често потрепваха.