Радка Александрова: При чудаците на Атеналп

— А на мен пък хич не ми пречи. — За учудване на всички, така както се премяташе презглава, Ежко развърза найлоновата си чантичка, измъкна една ряпа и взе да я оглежда. — Велика работа, приятели! Ще нагостя тамошните жители с ряпа! Няма никакво значение, че ще пътуваме точно 86 дни и 68 часа. Изучил съм всичко за ряпата и искам да се уверя, че тя може да се задържи сочна и по-дълго време.

— Умрели са за твоята ряпа. Само ни излагаш! — смъмри го жена му.

Ако би могъл да я хване, непременно щеше да я напердаши. Той никак не обичаше да пътува с жена си и никъде не я водеше, но сега случаят беше по-особен: много дни раздяла, мъка, неизвестност. Пък и ако случайно тамошните решат да ги задържат, поне заедно да теглят.

Ежка не посмя да се обади втори път. Тя добре познаваше характера на мъжа си, добре разбираше какво означава погледът му. Но ако нея имаше кой да я стресне и укроти, можеше ли някой да спре леля Котана да си приказва? Тя временно се бе закрепила до един от илюминаторите и сега си мислеше на глас:

— Това, дето капитан Хорс разправяше, че при пътуване помъдряваш, не излезе празна работа. Макар че се въртя като пумпал, не съжалявам. Само да можех да поседна малко, да си почина.

— И каква мъдрост измисли? — подкачи я госпожица Белка.

— Такава… Ще поискам лична среща с една тамошна котка. Ще я поразпитам какво готвят, слагат ли подправки. А след като я изслушам и опитам нейните манджи, ще й завъртя една нашенска, с много мръвки.

— Мръвки ли? — преглътна Белка. — Дали се намират горе?

За това никой не бе и помислил. По-скоро, не им остана време. Защото, когато дъждът заваля и хората от града заминаха на почивка, командирът за съвсем други неща им говори. Например — че всички те дълго и вярно са му служили и напълно заслужават да се поразходят. И като ще предприемат пътешествие, поне да бъде необикновено. Той, капитан Хорс, всичко е подготвил и обмислил… Събрани около него, бъдещите пътници го слушаха притихнали, онемели от възторг. Никой не се бе сетил да попита какво ядат ония горе и как живеят. А и защо да питат? Като пристигнат, ще разберат.

— Имало ли мръвки горе? Глупав въпрос! Ами той за какво е? — И леля Котана посочи господин Тигър, който се мъчеше да надникне през малкото кръгло прозорче на кораба. — Само веднъж да скочи върху някое животно — ще го разкъса на парчета. Та ако ще да е голямо колкото планина.

— А животни? Дали се намират горе? — запита Ежка.

Госпожица Белка внимателно прибра бухналата си опашка и се помъчи да доближи господин Тигър.

— Чуваш ли? Леля Котана иска да те затворят в някой планетен затвор за убийство. Обещай пред всички, че няма да посягаш над чужди животни… с изключение на пиленца. Обещай никого да не предизвикваш. Твоята работа е да бъдеш винаги до мен, да ме пазиш!

— Интересно от кого? — изсмя се леля Котана. — И защо само теб да пази?

— Защо ли? Представи си, че някое неземно страшилище поиска ръката ми. Както е известно, в мене всички се влюбват.

— Я се махайте от главата ми! — изръмжа господин Тигър. — Аз си знам работата. Наложи ли се да се бием, няма да им простя — ще ги разпердушиня! Сега съвсем друго ме занимава: с кой акъл все пак тръгнахме! Ами какво ще кажат хората, като се завърнат от почивка? Гледат — няма ни! И току-виж, настанили други животни в нашата градина.

— Приказки! — възмути се чичо Кенгур. — Такова посрещане ще ни устроят, така ще се гордеят с нас… Та ние ще бъдем първите, които се завръщат от подобно пътешествие. И догодина вместо на море те също ще полетят насам, към Атеналп. И сещате ли се кой ще ги води? Капитан Хорс, разбира се… Ние трябва да вярваме на нашия командир! Той каза, че проучил всичко, никакви опасности и побоища не ни застрашават.

Изведнъж корабът се разтърси. Пластмасовите чекмеджета на библиотеката изхвръкнаха и полетяха на всички страни. Полетя и личният багаж на пътниците.

— Помощ! Загиваме…

— Спокойно! — опита се да надвика гласовете чичо Кенгур. — Сега се провираме през комети и метеори — затова е така. Скоро всичко ще отмине. Чел съм за тези работи.

Чичо Кенгур не говореше само за да се намира на приказки. Преди да излетят, ученият наистина го бе запознал с някои неща, свързани с особеностите на пътя. Беше му показал дори как се управлява корабът и какви аварии могат да ги сполетят.

— Зарежи какво пишат книгите! — мръщеше се господин Тигър. — Не стъпваш ли здраво на земята, нищо друго не е сигурно. Метеори, комети… дрънканици!