Гектор Мало - Изпитанията на малката Пиерета

— Как можете да ме наричате така? — запротестира Розали.

— Как да не мога, защо си пъхаш лапите където не трябва?

— Да не би аз да съм виновна за случилото се?

— А кой? Толкова си несръчна… Боли ли те много? — попита той по-меко.

— Да, много.

— Тогава вървете по-бързо.

— Подпри се на мен — каза Пиерета.

— Благодаря, мога да вървя сама.

— Може би не е сериозно.

— Не знам… боли ме…

— Как се случи?

— Самата аз не мога да разбера.

— Сигурно си уморена — каза Пиерета, като мислеше за собствената си умора.

— Да, разбира се. Сутрин, като съм по-бодра, внимавам повече, а следобеда винаги е по-трудно. Представям си как ще ми се кара леля Зиновия.

— Но ти не си виновна.

— Баба ще ми повярва, но леля Зиновия сигурно ще каже, че я лъжа.

Кантората на директора се намираше в центъра на двора. Пред нея имаше стъклена веранда и когато наближиха, го видяха да се разхожда по нея.

— Какво се е случило? — извика Талуел, като ги видя. — Покажи ми ръката си.

Розали започна да отвива кърпата, с която бе превързана ръката й.

— Дай да видя какво има в джоба ти.

Розали учудено го погледна.

— Казах ти, покажи ми какво имаш в джоба.

Тя извади оттам орех, ашици, напръстник, три су и малко огледалце.

— Така си и знаех! — извика Талуел и взе огледалото. — Оглеждала си се в него, нишката се е скъсала, побързала си да я завържеш и макарата е спряла, затова ръката ти е пострадала.

— Дори не съм си и помисляла да се оглеждам!

— Всички сте еднакви, нали ви знам. Какво искаш сега?

— Не знам, надзирателят ме изпрати при вас — отвърна Розали.

— А ти какво търсиш тук? — попита строго Талуел.

— Аз нищо… — отговори изплашена Пиерета.

— Надзирателят я изпрати да ме придружи — каза Розали.

— Добре тогава, отивайте при доктора. И знай, че ако по невнимание си си прерязала пръстите, не ще ти простя.

— Какво се е случило? — запита Волфрам Пендавоан, който влезе в този момент, придържайки се за стената.

— Едно момиче си е наранило ръката.

— Къде е то?

— Тук съм — обади се Розали.

— Ти не си ли момичето на Франсоаз?

— Да, господин Волфрам, аз съм, Розали.

Тя не можа да сдържи сълзите си и заплака — беше много наскърбена от незаслужената строгост на директора.

— Как пострада, мило дете?

— Исках да привържа една нишка, но ненадейно пръстите ми се заплетоха. Изглежда, че два са счупени.

— Много ли те боли?

— Не чак толкова.

— Защо плачеш тогава?

— Страх ме е да не ме изпъдят.

Талуел смутено сви рамене.

— Не се бой, дете мое, иди си вкъщи. Ще ти изпратя лекар. — И като се обърна към Талуел добави: — Погрижете се докторът веднага да отиде у Франсоаз.

— Искаш ли някой да те придружи? — попита Волфрам Пендавоан.

— Не, благодаря. Приятелката ми е с мен.

— Тогава иди си у вас, мила, и кажи на баба си, че за всичко ще се погрижа аз.

— Колко е добър с теб — каза Пиерета, когато излязоха.

— Той винаги е добър и не само към мен, ами и към другите. Прави го в памет на сина си.

— Нима още не го е забравил?

— Та той не мисли за нищо друго освен за него.

Разговаряйки така, те скоро стигнаха до къщата на Франсоаз.

— Моля те, Орели, ела с мен до стаята. Може пък като си с мен, леля Зиновия да не ми се кара — каза Розали.

Но присъствието на Пиерета не възпря леля Зиновия.

— А-а, добре си я свършила — извика тя. — На това отгоре и ще те изгонят!

— Няма да ме изгонят! А дори ще ми платят всички разноски. Сам господин Пендавоан ми го каза.

Но това не успокои леля Зиновия и тя продължи да вика. Като чу разправията, Франсоаз остави тезгяха и отиде да разбере какво се е случило. Като видя разкървавените пръсти на Розали, тя се изплаши.

— Какво ти се е случило?

— Нараних си ръката, бабо.

— Веднага трябва да повикаме лекар.

— Няма нужда, лекарят ей сега ще дойде, господин Волфрам го изпрати.

— Да не си въобразяваш, че си ни необходима за гледане на болната? — обърна се ядовито леля Зиновия към Пиерета.

— Благодаря ти! — каза Розали на Пиерета, която побърза да излезе.

Тя тръгна към фабриката, но в момента, когато наближи, сирената извести края на работния ден. Пиерета се замисли как ще трябва да прекара нощта в душната стаичка на Франсоаз. Тежкият спарен въздух пак нямаше да я остави да заспи. Какво да прави? Дали да не напусне квартирата? Ала какво ще каже на Розали? Но пък Розали ще остане на легло поне няколко дни и няма как да разбере дали Пиерета спи у тях, или не. Колкото до останалите, няма защо да се бои — едва ли някой ще се заинтересува къде нощува едно никому непознато момиче.