Гектор Мало - Изпитанията на малката Пиерета

Пиерета седеше тъжно с наведена глава. Погледът й безцелно блуждаеше наоколо. Случайно забеляза тръстиката, която в изобилие растеше навсякъде. Да си издялка дървено сабо е невъзможно, но може да се опита да си оплете обувки. Нали по пазарите се продават платнени пантофки с плетени подметки.

Тя отиде до езерото, наряза тръстика, като избираше здрави и гъвкави стебла. Докато се стъмни, Пиерета успя да изплете дълга лента, а на следния ден купи за едно су шило, пак за су — кълбо жълти дебели конци, за още едно — син ширит, и за четири су — платно. Повече от седем су не можеше да похарчи. Първата подметка, която направи, не приличаше на нищо, втората също, третата — донякъде имаше форма, а четвъртата вече се получи — по-широка към пръстите и закръглена в петата.

Каква радост! Неслучайно пословицата казва: „С постоянство работи, трудът ти ще се награди“.

Скоро подметките бяха готови, а след това и двете горници. Синята лента красиво ги затягаше на крака. Тъй като в колибата нямаше шкаф, Пиерета тържествено ги закачи на стената.

Макар че Пиерета много харесваше обувките си, тревожеше я въпросът дали ще издържат — дали подметките няма да се разнищят, дали платното ще издържи, дали ще запазят формата си?

Като товареше вагонетката и я тикаше, тя често оглеждаше краката си и това скоро привлече вниманието на момичетата.

— Ах, какви хубави обувки! Къде ги купихте? Колко струват?

— Сама си ги направих и струват само седем су.

— Как успяхте да ги направите толкова хубави?

Тази похвала накара Пиерета да си измайстори още един чифт, който излезе още по-сполучлив. Сега трябваше да помисли за облеклото си. Преди всичко трябва да си ушие блуза. Достатъчни са й три метра басма, но колко ли ще струва?

В събота, като получи седмичната си заплата, тя реши да си купи плат за блузата. Близо до жилището на Франсоаз имаше малък манифактурен магазин и Пиерета често спираше пред витрината му. Сега вече можеше да си позволи да влезе.

По времето, когато Пиерета беше нещастна, нощите й бяха мъчителни и кошмарни — тя се пробуждаше обляна в студена пот. Но откак се засели в Марокур, животът й стана по-спокоен. В сънищата си виждаше своя остров или фабриката. Кошмарните нощи изчезнаха и тя се събуждаше бодра и свежа. А тази нощ й се присъни нещо необичайно. Намираше се в някаква кухня, голяма и висока като черква. Вътре шетаха малки готвачи и имаше грамадни кошници с яйца. Едни чупеха яйцата, други ги разбиваха на снежнобяла пяна, която се издигаше все по-нависоко. Имаше яйца, големи като дини, и други, мънички като грахови зърна. Пиерета се пробуждаше и пак заспиваше, като всеки път виждаше все същия сън. Когато се разнесе първият сигнал от фабриката, тя сънуваше как правят шоколадов крем и усещаше вкуса му в устата си.

Най-накрая се събуди и си спомни, че предния ден, докато се разхождаше, беше видяла патешки яйца. Вече две седмици се хранеше само с хляб и вода. Нейният изтощен стомах претендираше за друга храна. Ако си вземе няколко яйца, дивата патица едва ли ще забележи липсата им. Наистина няма нито печка, нито тенджера, нито пък провизии, за да приготви вкуснотиите, които видя насън, но пък е достатъчна една клечка кибрит, за да запали огън и да изпече яйцата на въглените.

През целия ден Пиерета мислеше само за яйцата. След работа тя си купи кибрит и сол и забърза към острова. Лесно намери гнездото. Патицата я нямаше, но затова пък в гнездото имаше единадесет яйца. Ако вземеше няколко, патицата не може да брои и няма да забележи нищо. Пиерета не искаше да я наскърбява. Поликарп я бе научил да обича животните. Макар че патицата не й беше другар, а нейна поданица, на владетелката на острова, Пиерета беше длъжна да пази интересите на подчинените си. Пиерета взе пет яйца и се отправи не към колибата, а към храсталаците — пушекът можеше да привлече вниманието на някого. Събра сухи клонки и на жарта им изпече яйцата. Никога не бе яла нещо по-вкусно. Яйцата й напомняха за други ястия, които в миналото приготвяха с нейната майка. Дояде й се супа. Колко отдавна не бе хапвала топла храна! Да си сготви супа не е скъпо, но й трябва съд. Тя се гордееше, че сама си уши блуза и си изплете обувки, но да направи тенджера не беше по силите й. А за да си купи, трябваше дълго време да пести.

На другия ден, като отиваше на работа, Пиерета видя до една запусната къща цял куп тенекиени кутии от консерви. Какъв късмет, помисли тя, колко удобни неща могат да се направят от тези кутии. Една голяма кутия ще ми служи за тенджера, капакът й за тиган, а от другите мога да си направя лъжица и вилица. Тя избра четири запазени кутии и ги скри в тревата до оградата, за да ги прибере на връщане. През целия ден тя мечтаеше за своите кутии и се страхуваше някой да не ги вземе. За щастие, намери ги непокътнати.