Джеймз Бари - Питър Пан

— Май че пак този Питър е направил това.

— Какво искаш да кажеш, Уенди?

— Много лошо е от негова страна да не ги из-мете — каза Уенди с въздишка. Тя обичаше стаята им да е разтребена и чиста.

После по най-естествен начин обясни, че Питър понякога идвал нощем в детската стая, сядал на пода до нейното легло и й свирел на свирката си. За жалост, тя никога не се събуждала и не можеше да каже откъде знае това; просто го знаела.

— Какви глупости говориш, скъпа моя! Никой не може да влезе в къщи, без да почука.

— Май че минава през прозореца — каза тя.

— Мило дете, ами ние сме на третия етаж.

— А не бяха ли листата точно под прозореца, мамо?

Това беше съвършено вярно: листата бяха намерени много близко до прозореца.

Мисис Дарлинг не знаеше какво да мисли, защото на Уенди всичко изглеждаше толкова естествено, че човек не би могъл просто да каже, че тя е сънувала и да не мисли повече за тази история.

— Дете мое — извика майката, — защо не ми каза за това по-рано?

— Забравих — отвърна Уенди, без да се замисли, защото бързаше да закуси.

О, разбира се, трябва да е сънувала. Но пък, от друга страна, имаше листа на пода. Мисис Дарлинг ги разгледа внимателно. Бяха само жилки от листа, но никое дърво в Англия няма такива листа. Тя пълзешком разгледа пода със свещ в ръка, търсейки следи от някакви необикновени крака. Мушна ръжена нагоре в комина и го развъртя, после почна да чука по стените. Спусна един ширит от прозореца до тротоара — до долу имаше десет метра отвесна стена, а не се виждаше и водосточна тръба, по която някой да може да се покатери.

Разбира се, Уенди е сънувала.

Но Уенди не беше сънувала, както се разбра на следната нощ, когато, може да се каже, започнаха необикновените приключения на тези деца.

Вечерта всички деца бяха пак в леглата си. Случи се така, че Нана имаше свободна вечер и затова мисис Дарлинг ги беше окъпала и им беше пяла песнички, докато едно по едно те пуснаха ръката й и потънаха в морето на съня.

Всичко наоколо изглеждаше толкова уютно и безопасно, че сега тя се усмихна на страховете си и спокойно седна до камината да шие.

Шиеше нещо за Майкъл, който на рождения си ден щеше да почне да носи панталони. От огъня идеше приятна топлина, детската стая беше слабо осветена от трите кандила и скоро мисис Дарлинг изпусна на скута си дрешката, която шиеше. Главата й клюмна — о, как грациозно клюмна! — и тя заспа. Уенди и Майкъл в онзи край на стаята, Джон отсам и мисис Дарлинг пред огъня. Липсваше само едно четвърто кандилце.

Тя започна да сънува. Присъни й се, че Небивала земя е дошла много наблизо и едно странно момче е изскочило от нея. Тя не се разтревожи, защото й се струваше, че го е виждала и преди в лицата на много жени, които нямат деца; пък може би и в лицата на някои майки. Но в съня й момчето раздра булото, което покриваше Небивала земя и тя видя как Уенди, Джон и Майкъл надзъртат през процепа.

Щеше да сметне този сън за празна работа, ако докато още сънуваше, вятърът не бе разтворил с трясък прозореца на детската стая. Едно момче скочи на пода, придружено от някаква странна светлина, не по-голяма от твоя юмрук, която се стрелкаше като птичка из стаята; мисля, че тази светлина трябва да е събудила мисис Дарлинг.

Тя се стресна, извика и отвори очи. Видя момчето и някак си веднага позна, че това е Питър Пан. Ако ти, или аз, или Уенди бяхме в стаята, щяхме да видим, че то много приличаше на целувката на мисис Дарлинг. Беше очарователно момче, облечено в жилчици от изгнили листа и намазано със сокове, които сълзят от корите на млади дървета; но най-очарователното нещо у него беше, че той имаше млечни зъби. Когато видя, че тя е възрастна, той скръцна с малките си блестящи като бисери зъби.

Мисис Дарлинг изпищя и сякаш в отговор вратата се отвори и Нана влезе — прибираше се от прекараната вън от къщи свободна вечер. Тя изръмжа и скочи към момчето, но то в същия миг излетя през прозореца. Мисис Дарлинг изпищя повторно, този път заради него, защото помисли, че то ще се убие. Изтича бързо на улицата, но малкото момче го нямаше там. Тя погледна нагоре и в черната нощ не видя нищо освен малката светлинка, която й се стори като падаща звезда.

Върна се в детската стая, където завари Нана, захапала в устата си нещо, което се оказа сянката на момчето. Когато то подскочи и побягна, Нана бързо блъсна прозореца — закъсня един миг и не можа да хване момчето, но сянката му не успя да мине — прозорецът се затръшна и я откъсна.