Рик Риърдън - Червената пирамида

— Да се борим с боговете ли? — прекъсна го Сейди.

— Правим го през цялото време — увери я Еймъс. — Но не ги почитаме. На това ни е научил Тот.

Погледнах Сейди, за да ми помогне. Този тук явно беше луд. Но Сейди изглеждаше тъй, сякаш вярваше на всяка негова дума.

— И така… — подхванах. — Защо татко счупи Розетския камък?

— О, сигурен съм, че не е искал да го чупи — възрази Еймъс. — Това би го хвърлило в ужас. Всъщност смятам, че братята в Лондон вече са го възстановили. Много скоро уредниците ще проверят в хранилищата и ще открият, че Розетският камък е оцелял като по чудо по време на взрива.

— Но той се натроши на милион парчета! — напомних аз. — Как изобщо е възможно да го възстановят?

Еймъс взе една чинийка и я хвърли на каменния под. Тя се счупи веднага.

— Ето какво е да унищожиш — обясни Еймъс. — Можех да го направя с магия — ha-di, — но е по-лесно просто да я натроша. А сега… — Той вдигна ръка. — Съедини се. Hi-nehm!

Във въздуха над дланта му блесна синият символ на йероглиф.

Парчетата от чинийката политнаха към ръката му и се съединиха като пъзел — залепиха се дори най-малките прашинки. Еймъс върна на масата съвършената чинийка.

— Някакъв фокус — успях да изрека аз.

Опитах се да говоря спокойно, но си спомних всички странни неща, случвали се през годините с мен и татко, например онези въоръжени типове в хотела в Кайро, които накрая увиснаха с главата надолу от полилея. Дали беше възможно татко да го е направил с магия?

Еймъс наля в чинийката мляко и я сложи на пода. Кифличка дойде с котешка стъпка при нея.

— При всички положения баща ви никога нарочно не би повредил реликва. Просто не е осъзнавал каква голяма сила се таи в Розетския камък. След упадъка на Египет магията се е събрала и се е съсредоточила в реликвите, които са се съхранили. Повечето се намират, разбира се, в Египет. Но можете да намерите някоя и друга в почти всеки голям музей. Един магьосник може да използва тези артефакти и да направи чрез тях по-силни магии.

— Не разбирам — признах си.

Еймъс разпери ръце.

— Съжалявам, Картър. Искат се години подготовка, за да разбереш магията, а аз се опитвам да ти я обясня за една-единствена сутрин. Важното в случая е, че от шест години баща ти търси начин да призове Озирис и снощи е решил, че е намерил артефакта, чрез който да го постигне.

— Я чакай, за какво му е бил Озирис?

Сейди ме погледна притеснено.

— Озирис е бил повелител на мъртвите, Картър. Татко спомена, че смятал да оправи нещата. Имаше предвид мама.

Изведнъж ми се стори, че е захладняло. Огънят във вграденото в пода огнище запука от вятъра, излязъл откъм реката.

— Искал е да възкреси мама от мъртвите ли? — попитах аз. — Но това е лудост!

Еймъс се поколеба.

— Опасно е. Не е препоръчително. Глупаво е. Но не е безумие. Баща ви е изключително вещ магьосник. Ако наистина се е опитвал да направи това, е могъл да го постигне, като приложи силата на Озирис.

Взрях се в Сейди.

— Нима му се хващаш?

— Видя магията в музея. Огнения мъж. Татко призова нещо от камъка.

— Да — потвърдих — бях се сетил за съня. — Но това не беше Озирис, нали?

— Да, не беше — потвърди Еймъс. — Баща ти получи повече, отколкото е искал. Наистина е повикал духа на Озирис. Според мен всъщност успешно се е слял с бога…

— Слял се е?

Еймъс вдигна ръка.

— Поредният дълъг разговор. Засега ще кажем, че е приел в себе си силата на Озирис. Но така и не е имал възможност да я използва, защото, както ми разказа Сейди, Джулиъс явно е освободил от Розетския камък пет бога. Пет бога, вместени заедно като в затвор вътре в камъка.

Погледнах сестра си.

— Всичко ли си му казала?

— Картър, той ще ни помогне.

Не бях съвсем готов да се доверя на този човек, нищо че ни беше чичо, но отсъдих, че нямам голям избор.

— Добре тогава — рекох. — Огненият мъж каза нещо от рода на „Пуснал си на свобода и петимата“ Какво е имал предвид?

Еймъс отпи от кафето. Беше изпаднал като в унес и с това ми заприлича на татко.

— Не искам да ви плаша.

— Късно е.

— Боговете на Египет са много опасни. От близо две хилядолетия ние, магьосниците, сме посветили много от времето си да ги озаптяваме и гоним, ако се появят някъде. Всъщност най-важният ни закон, издаден още по римско време от Главния лектор Искандар, забранява да пускаме на свобода боговете и да използваме силата им. Баща ви и друг път вече е нарушавал този закон.

Сейди пребледня.

— Това има ли нещо общо със смъртта на мама? И с Иглата на Клеопатра в Лондон?