Ектор Мало - Без дом

Тогава вземам аз далекогледа и поглеждам.

— Как не видя нищо в тоя далекоглед? — започнах аз с гласа на Виталис, когато държеше хвалебствено слово. — Той е наистина вълшебен: с него минавам отвъд морето и отивам във Франция. Виждам гиздава къщичка в околностите на Со. Мъж с побелели коси подтиква две жени. „Хайде бързо — казва той, — ще изпуснем влака и няма да пристигнем в Англия за кръщението на моя внук. Госпожо Катерина, побързай, моля ти се. От десет години живеем заедно и ти вечно закъсняваш. Как? Какво казваш, Етиенет? Ето я пак госпожица Полицай! Аз упреквам съвсем приятелски Катерина. Нима не зная, че Катерина е най-добрата сестра, както ти, Етиенет, си най-добрата дъщеря? Къде може да се намери дъщеря като тебе, която не се жени, за да гледа стария си баща, а когато пораства, продължава да играе ролята на ангел хранител, която е изпълнявала като дете към братята и сестрите си?“ После, преди да замине, той поръчва да се грижат за цветята му, докато го няма. „Не забравяй, че съм бил градинар — казва той на слугата си — и че познавам занаята.“

После премествам далекогледа, сякаш искам да гледам в друга посока.

— Сега — продължавам аз — виждам параход, голям параход, който се връща от Антилските острови и приближава Хавър. На борда стои младеж, който се връща от ботаническо изследване в областта на Амазонка. Казват, че носи в Европа съвсем непозната флора и първата част от неговото пътешествие, отпечатана във вестниците, е много интересна. Името му, Бенжамен Акен, е вече известно. Той има само една да разбере дали ще стигне навреме в Хавър, за да вземе кораба за Саутхемптън и да се събере със семейството си в „Милиган парк“. Моят вълшебен далекоглед го следи. Той е взел кораба в Саутхемптън и ще пристигне.

Насочвам далекогледа си в друга посока и продължавам:

— Не само виждам, но и чувам. Двама мъже са във влака, един млад и един стар: „Това пътуване ще бъде интересно за нас!“ — казва старият. — „Много интересно, учителю.“ — „Ти не само ще се видиш със семейството си, драги ми Алекси, не само ще стиснем ръка на Реми, който не ни забравя, но ще слезем и в Уелските мини. Там ще видиш интересни неща и като се върнем, ще внесеш подобрения в Трюйер, а това ще затвърди положението, което съумя да си извоюваш с работата си. Аз пък ще взема образци и ще обогатя колекцията си, която град Варс благоволи да приеме. Жалко, че Гаспар не можа да дойде.“

Щях да продължа, но Лиза се приближи до мене. Тя улови главата ми с двете си ръце и с милувката си не ми позволи да говоря.

— Ах, каква приятна изненада! — каза тя с глас, който трепереше от вълнение.

— Не на мене трябва да благодариш — мама пожела да събере всички, които са били добри към нейния изоставен син. Ако не ми беше затворила устата, щеше да научиш, че очакваме също и прекрасния Боб, станал най-прочутият showman 18 18 Showman — цирков артист. Б.пр. на Англия, и брат му, който продължава да бъде капитан на „Еклипс“.

В тоя миг до нас долита тропот на кола, последван почти веднага от втори. Изтичваме до прозореца и забелязваме колата, в която Лиза познава веднага баща си, леля си Катерила, сестра си Етиенет и братята си Алекси и Бенжамен. До Алекси седи съвсем побелял и прегърбен старец — учителят. От срещуположната страна пристига открито ландо, в което ни махат с ръце Матиа и Кристина. После зад това ландо иде кабриолет, каран от самия Боб. Боб има вид на истински джентълмен, а брат му продължава да бъде грубият моряк, който ни свали от кораба си в Изини.

Спускаме се бързо по стълбата, за да посрещнем гостите си долу, на площадката. Обедът събира всички ни на една маса и разговаряме, разбира се, за миналото.

— Срещнах напоследък в Баден — казва Матиа — в игралния дом един джентълмен с бели и остри зъби, който се усмихваше винаги, макар че никак не му вървеше. Не ме позна и ми направи честта да поиска от мене един флорин, за да заложи на някаква сигурна комбинация. Залагаха неколцина заедно, но нямаха щастие: господин Джеймс Милиган изгуби.

— Защо разказвате това пред Реми, драги Матиа? — попита майка ми. — Той е в състояние да изпрати помощ на чичо си.

— Разбира се, мила мамо.

— Но в какво ще се състои тогава изкуплението? — попита майка ми.

— В това, че моят чичо, който пожертвува всичко за богатство, ще дължи хляба си на тези, които преследваше и желаеше тяхната смърт.

— Имам сведения за неговите съучастници — обади се Боб.

— За страшния Дрискол ли? — попита Матиа.