Ектор Мало - Без дом

— Каква?

— Не зная.

— Повикай я!

Изкушението беше голямо, но устоях. Толкова месеци се радвах на тая изненада, не можех да се откажа от нея така, изведнъж.

Скоро стигнахме пред вратичката на някогашната моя къща и влязохме, както влизах някога. Познавах навиците на мама Барберен и знаех, че тя само ще залости вратата и ще можем да влезем вкъщи. Но преди това трябваше да вкараме кравата в обора. Отидох да видя в какво състояние е този обор и го намерих такъв, какъвто си беше някога, само че задръстен със съчки. Викнах Матиа и след като вързахме кравата пред яслите, струпахме бързо съчките в един кът — не се бавихме много, тъй като мама Барберен не се беше запасила с много дърва за зимата.

— Сега — казах на Матиа — ще влезем вкъщи.

Ще седнем в къта, край огнището, та мама Барберен да ме свари там. Щом скръцне вратичката, когато тя я бутне, за да влезе, ти бързо ще се скриеш с Капи зад леглото и тя ще види само мене. Представи си как ще се изненада!

Така и стана. Влязохме вкъщи и седнах край огнището, на мястото, където бях прекарвал толкова зимни вечери. Не можех да отрежа дългите си коси, затова ги скрих под яката на палтото си и като се сгуших, станах съвсем малък, за да приличам колкото се може повече на Реми, на малкия Реми на мама Барберен. От мястото си виждах вратичката и нямаше опасност мама Барберен да се появи неочаквано зад гърба ни.

Като се настаних, имах възможност да се огледам наоколо. Стори ми се, че бях напуснал къщата едва снощи — нищо не се беше променило, всичко си стоеше на мястото, дори хартията, с която беше залепено едно стъкло, счупено от мене, не беше сменена, макар че беше страшно опушена и пожълтяла. Ако смеех да стана от мястото си, бих изпитал удоволствието да видя отблизо всеки предмет. Но мама Барберен можеше да се върне всеки миг и трябваше да бъда нащрек. Изведнъж зърнах бяла забрадка. В същото време вратичката изскърца.

— Скрий се бързо — казах на Матиа.

Сгуших се повече, за да стана още по-малък.

Вратата се отвори — мама Барберен ме зърна още от прага.

— Кой е? — попита тя.

Гледах я, без да отговоря, гледаше ме и тя. Изведнъж ръцете й затрепериха.

— Божичко! — промълви тя. — Божичко, възможно ли е, Реми?

Скочих, спуснах се към нея и я прегърнах.

— Мамо.

— Момчето ми! Това е момчето ми!

Мина доста време, докато се съвземем и изтрием сълзите си.

— Ако не си мислех постоянно за тебе — каза тя, — никога нямаше да те позная. Ти си се изменил, пораснал си, заякнал си.

Сподавено сумтене ми напомни, че Матиа е зад леглото. Повиках го. Той дойде.

— Това е Матиа, брат ми — казах аз.

— Ах, значи намери родителите си! — възкликна мама Барберен.

— Не, искам да кажа, че той ми е другар, приятел. А ето и Капи, също мой другар и приятел. Поздрави майката на господаря си, Капи!

Капи се изправи на задните си лапи, сложи едната си предна лапа на сърцето и се поклони така важно, че разсмя много мама Барберен и пресуши сълзите й.

Матиа, който нямаше като мене причини да се забравя, ми напомни със знак за изненадата.

— Хайде да поизлезем на двора — казах аз на мама Барберен. — Искам да видя кривата круша, за която често съм говорил на Матиа.

— Можем да отидем да видим и градинката ти, запазила съм я така, както я беше подредил, та да я свариш същата, когато се върнеш, защото винаги съм вярвала, че все някой ден ще се върнеш.

— А земните ябълки, които бях посадил, харесаха ли ти?

— Значи ти ми беше направил тая изненада? Така и предполагах. Ти винаги си обичал да правиш изненади.

Удобният момент беше дошъл.

— А оборът на кравата? — попитах аз. — Променил ли се е, откакто я няма клетата Червенушка, която също като мене не искаше да си отиде?

— Не, разбира се, там си слагам съчките.

Бяхме точно пред обора, мама Барберен бутна вратата и нашата крава, която беше гладна и навярно мислеше, че й носят храна, веднага замуча.

— Крава! Крава в обора! — извика мама Барберен.

Тогава, като не можехме вече да се сдържаме, аз и Матиа се разсмяхме. Мама Барберен ни погледна учудено. Но крава в обора беше толкова невероятно нещо, че въпреки смеха ни тя не разбра.

— Това е изненада — казах аз, — изненада, която ти правим, и е по-добра от изненадата със земните ябълки, нали?

— Изненада! — повтори тя. — Изненада!

— Не исках да се върна с празни ръце при мама Барберен, която беше толкова добра към своя малък Реми, към намереното дете. Тогава, като мислех какво ще ти бъде най-полезно, ми дойде наум за крава, която да замести Червенушка, и купихме на панаира в Юсел тая крава с парите, които спечелихме аз и Матиа.