Петър Бобев - Тигрицата на океана

И ето, откри още един — едър, добре охранен, добре поживял на тоя свят. Усети го, макар че се бе зарил напълно в пясъка. И го сгриза. Удълженията на главата й имаха това предназначение да отдалечат очите от устата, да ги пазят от отровните шипове на жертвите им.

За беда тая опашка излезе по-дълга, пък и беше захапана по-встрани. При едно от отчаяните й замахвания острието й попадна точно в лявото око на нападателката. И остана там.

Ослепената акула се замята бясно. От болка, от изненада, от смут. Какво стана, та половината свят изчезна? Ала не пусна плячката си. Донагълта я цялата. И продължи да се носи над дъното в неправилни лъкатушки, със затъпено обоняние от собствената й кръв.

Глухото оглушаваше все повече. Все по-безпомощно се луташе сред връстниците си — като някакъв изрод, който всички отбягваха със съжаление и неприязън. Дори сляпа косатка има изгледи да оцелее в жестоката борба на морето, дори без плавник, дори без обоняние. Само без слух — не. Без слух е напълно безпомощна в тоя свят на звуци.

То се луташе напред-назад, като внимаваше само да не изпусне от очи майка си или другите косатки. А и тя през цялото време го следеше, като непрекъснато го завръщаше при себе си и понякога, съвсем изнервена, го наплескваше с плавници. А знаеше, чувстваше го, не беше виновно клетото. Виновно беше нещо друго, което тя не бе в състояние да си обясни.

Жестоко предчувствие стягаше майчиното сърце. Още по-жестоки бяха внушенията на сестрите й. И главно — на водача. Ако то се бе родило така, тя по закона на всички номади по света, на сушата и в морето, щеше тозчас да го остави на произвола на съдбата. В стадото няма място за недъгави, които да пречат на здравите. Но сега, след като го бе почти отгледала, след като го бе обикнала така с цялата сила на своето диво сърце, злочестата все отбягваше да изпълни повелята на рода си. Продължаваше да се грижи за него, да го храни, да го варди — все едно да го води като слепец.

Над главите им сияеше безбрежно синьо небе, по което на север се надигаха страхотни накъдрени облаци, подобни на чудовищни мозъчни корали.

Водата наоколо внезапно побеля. Косатките се бяха врязали в облак ситни медузки, милиони, милиарди, все едно бавно падащи снежинки, сякаш не бяха в топлите води, а все още далече на юг, из ледените полета.

Понеже струпването на медузите пречеше на ехолокацията им, те се построиха в бойния си ред, като Белязания, водачът им, застана отпред, винаги нащрек, готов всеки миг да пресрещне пръв опасността.

Накрай медузите изостанаха назад. Морето отново се ширна в изумрудената си прозрачност. Прозрачно и за очите, и за ушите.

Ято риба тонове още в далечината промени посоката си и потъна в дълбините. Дали ги бяха усетили и те толкова отдалеч? Няколко черни зъбци разсякоха повърхността и също побягнаха. Дори акулите предпочитаха да не се срещат с косатките.

Над главите им изпърха орляк летящи риби, ту под вода, ту във въздуха, преследвани от бързи ненаситни корифени, които при близостта на хищните бозайници мигновено свърнаха и те да се спасяват.

Не успяха да се спасят всички. По заповед на самеца косатките се спуснаха след тях, още неопомнили се от изненадата, и всяка успя да налапа по една риба, преди останалите да наберат нужната за спасението им скорост.

Възседнало вълната на майка си, Глухото я следваше неотлъчно. Прегладняло. Връстниците му отдавна ловуваха къде повече, къде по-малко сполучливо, а то все разчиташе на майка си. Гледайки го тъй безпомощно, забравила възрастта му, не виждаща ръста му, тя продължаваше да му дава своите вече безполезни уроци. Сега също. Пусна зашеметената корифена пред носа му. И то я улови. Тя му я отне от устата и я отнесе по-далеч, вече извън обсега на зрението му. Безпомощно да се оправя със слуха си, то се засуети наоколо. И тя трябваше да продължи нагледния урок отново по-близо до него. Накрая, отчаяна, го остави да изяде превърнатата на дрипа плячка.

Тогава Белязания даде заповедта си за новия лов. На петдесетина метра дълбочина преминаваха калмари, на големина колкото делфини, тръгнали на брачно пътешествие.

Ловците се гмурнаха надолу, послушни на своя водач, изпълнявайки безпрекословно бойните му заповеди. Едни препречиха пътя на жертвите, други ги обградиха отстрани, а трети се гмурнаха под тях, за да им отсекат пътя за отстъпление и към дълбините. Майката на Глухото поради грижите й с детето имаше по-леката задача да нападне отгоре.