Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Сър Артър ми каза, че тази сутрин един от вас е отишъл в лятната къща. — Тя изчаква и тъй като вдовицата мълчи, се опитва да я подкани. — Вярно ли е?

— Ами, да — отвръща лейди Конан Дойл. — Аз бях.

Мисис Робъртс кимва и продължава:

— Посланието гласи: предай на Мери…

В този миг от органа долита нов страховит акорд. Мисис Робъртс се привежда по-близо и продължава да говори, заглушавана от шума. Лейди Конан Дойл кима от време на време. После поглежда към едрия, официално облечен син, сякаш търси отговор. Той на свой ред поглежда мисис Робъртс, която вече говори и на двамата. После другият син се присъединява към групата. Органът реве неуморно.

Джордж не знае дали това заглушаване на посланието е знак на дискретност спрямо семейството или част от постановката. Не знае дали е видял лъжи, истини или смес от едното и другото. Не знае дали чистата, изненадваща, неанглийска страст на околните тази вечер е доказателство за вяра или за шарлатанство. И ако става дума за вяра, то дали е истинска или фалшива?

Мисис Робъртс е приключила с посланието и се обръща към мистър Крейз. Органът гърми, ала вече няма какво да заглушава. Близките на сър Артър се споглеждат. Накъде ще продължи церемонията? Химните са изпети, почитта е отдадена. Дръзкият експеримент бе извършен, сър Артър дойде между тях, посланието му бе предадено.

Органът свири. Сега сякаш преминава към ритми, каквито се свирят след сватба или погребение — настоятелни и неуморни, подтикващи хората назад към всекидневния, зацапан свят, лишен от магия и чудеса. Семейство Дойл напуска сцената, следвано от ръководителите на Мерилебънското спиритическо дружество, ораторите и мисис Робъртс. Хората се изправят, жените посягат под седалките за чантите си, мъжете с фраковете слагат цилиндрите, после има тропот и тихо мърморене, поздрави за приятели и познати и спокойна, търпелива опашка на всяка пътека между редовете. Хората около Джордж си събират нещата, стават, кимват и го даряват с открити, уверени усмивки. Усмивката, която им връща той, далеч не може да се сравнява с техните. Когато наоколо опустява, Джордж пак посяга надолу и притиска бинокъла към очилата си. Пак фокусира върху платформата, хортензиите, редицата празни столове и един конкретен празен стол с табелка. Мястото, където може би — може би! — е бил сър Артър. През поредицата от лещи Джордж гледа пустия въздух и отвъд него. Какво вижда?

Какво е видял?

Какво ще види?

През следващите години Артър продължи да се явява на сеанси по цял свят; семейството му обаче потвърди само една от тези появи, на сеанс у мисис Осбърн Ленард през 1937 година, когато той предупреди че в Англия ще се случат „страховити промени“. Лейди Джийн, която стана запалена спиритистка след смъртта на брат си в битката при Моне, продължи да вярва до своята смърт през 1940 година. Мама напусна Мейсънгил през 1917 година; енориашите от Торнтън-ин-Лонсдейл й подариха „голям ръчен часовник със светещ циферблат в кожена кутийка“. Макар че най-сетне се върна на юг, тя така и не дойде в дома на сина си и почина в Уест Гринстед през 1920 година, докато Артър проповядваше спиритизъм в Австралия. Брайън Уолър надживя Артър с две години.

Уили Хорнънг почина в Сен-Жан-дьо-Люс през март 1921 година; четири месеца по-късно се появи на спиритически сеанс в семейство Дойл, извини се за предишните съмнения в спиритизма и каза, че вече не страда „от ужасната стара астма“. Кони почина от рак през 1924 година. Негова светлост Джордж Огъстъс Ансън изслужи четирийсет и една година като полицейски началник на Стафордшър и се оттегли през 1929 година; получи рицарско звание по случай Коронацията през 1937-а и почина в Бат през 1947 година. Съпругата му лейди Бланш почина при бомбардировка през 1941 година. След смъртта на съпруга си Шарлот Ейдълджи се завърна в Шропшър; почина в Ачъм близо до Шрусбъри през 1924-та на петдесет и осем годишна възраст и пожела да бъде погребана там, а не до съпруга си.

Джордж Ейдълджи надживя всички. Продължи да живее и практикува на Бъро Хай Стрийт 79 до 1941 година; после премести кантората си на Аргайл Скуеър и работи там до 1953-та. Почина на Брокет Клоуз 9 в Уелин Гардън Сити на 17 юни 1953 година; като причина за смъртта записаха коронарна тромбоза. Мод продължаваше да живее при него и подписа смъртния акт. През 1962 година тя се върна за последно посещение в Грейт Уайърли, където дари на църквата снимки на баща си и брат си. Днес те висят във вестиария на „Св. Марко“.