Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Ала въпросът не е дали Емили Дейвисън беше глупава, истерична жена и дали нейните действия помогнаха Мод да получи право на глас — нещо, което Джордж одобрява напълно. Не, въпросът е другаде: сър Артър бе тъй известен противник на борбата за женско равноправие, че идеята подобен дух да посети събрание в негова памет е безкрайно нелепа. Освен ако духовете на покойниците са колкото невъзпитани, толкова и нелогични. Може би Емили Дейвисън се е надявала да провали това събрание както някога провали дербито. Но в такъв случай посланието й трябва да е за сър Артър или неговата вдовица, а не за някакъв добронамерен приятел.

Престани, казва си Джордж. Престани да разсъждаваш логично за тия неща. Или по-точно престани да им даваш кредит на доверие. Преживя неприятен шок заради един хитър трик, но това не е основание да си изпускаш нервите, а още повече разума. Мисли си още: и все пак щом аз така се изплаших, щом аз изпаднах в паника, щом аз повярвах, че може да умра, то какъв ли ще е ефектът върху по-глупавите и необразованите? Пита се дали Законът за вещиците — въпреки че изобщо не го познава — не трябва все пак да бъде запазен.

Мисис Робъртс предава послания вече близо час. Джордж забелязва, че тук-там из залата почват да се изправят хора. Но сега те не търсят изгубен роднина, не скачат вкупом да поздравят духовните форми на скъпи покойници. Просто си излизат. Може би и за тях появата на Емили Уайлдинг Дейвисън е била последната капка. Може би са дошли като почитатели на живота и делото на сър Артър, но отказват да имат каквото и да било общо с тия публични заклинания. Трийсет, четирийсет души са се изправили и решително тръгват към изходите.

— Не мога да продължавам, когато тия хора излизат — заявява мисис Робъртс.

Изглежда обидена, но и стресната. Прави няколко крачки назад. Някой някъде дава сигнал, след което изведнъж от огромния орган зад сцената излита мощен акорд. Дали звукът трябва да заглуши шума на излизащите скептици, или да обяви края на представлението? Джордж поглежда въпросително жената до себе си. Тя се е навъсила, засегната от вулгарния начин, по който са прекъснали ясновидката. Също като мис Робъртс, жената привежда глава и обгръща раменете си с длани, за да предпази от смущения крехката връзка с духовния свят.

И тогава се случва най-неочакваното. Внезапно органът млъква насред химна. Мисис Робъртс разперва ръце, уверено тръгва към микрофона и със звънък, страстен глас се провиква:

— Той е тук!

Сетне отново:

— Той е тук!

Хората спират по пътя към изхода; някои се връщат по местата си. Но, така или иначе, в момента те са забравени. Всички гледат напрегнато сцената, мисис Робъртс и празния стол с табелката. Мощният акорд може да е бил призив за внимание, прелюдия точно на този момент. Цялата зала мълчи, гледа и чака.

— Най-напред го видях — казва тя през двеминутното мълчание.

Беше тук, отначало стоеше до мен, но отделно от другите духове.

После го видях да върви през сцената към празния стол.

Видях го ясно. Беше с вечерен костюм.

Изглеждаше както винаги през последните години.

Няма съмнение. Бил е напълно подготвен за прехода.

Докато тя млъква след всяко кратко, драматично изявление, Джордж оглежда семейството на сър Артър върху сцената. С едно-единствено изключение всички те гледат мисис Робъртс, омагьосани от нейното съобщение. Само лейди Конан Дойл не се е обърнала. Джордж не може да види изражението й от това разстояние, но ръцете й са кръстосани в скута, раменете изпънати, стойката изправена; с гордо вирната глава тя гледа над публиката нейде в далечината.

— Той е нашият славен боец, тук и в отвъдното.

Вече е напълно способен да се докаже. Преходът му е минал спокойно и той е бил напълно подготвен. Духът му не е изпитал смут или болка. Вече е в състояние да започне да работи за нас отвъд.

Когато го видях за пръв път през двеминутното мълчание, отначало беше само проблясък.

Едва когато почнах да предавам послания, го видях ясно и отчетливо.

Той дойде, застана зад мен и ме насърчаваше в делото.

Разпознах онзи негов неповторим, звучен глас. Както винаги, той се държеше като истински джентълмен.

Той е с нас през цялото време, а преградата между двата свята е само временна.

Преходът няма с какво да ни плаши и нашият славен представител го доказа, като се появи тази вечер сред нас.

Жената вляво от Джордж се привежда над кадифения подлакътник и прошепва: