Джулиан Барнс - Артър & Джордж

— Говори за брат Чарлс — продължава ясновидката. — Така ли е? Иска да знае дали леля Лилиан е с вас. Разбирате ли?

Този път мъжът не става, само енергично разтърсва глава.

— Казва ми, че имало годишнина, рожден ден на брат му. Някакви тревоги у дома. Не бива да се тревожите. Посланието продължава… — Сетне мисис Робъртс изведнъж залита, сякаш нещо грубо я е блъснало отзад. Тя се обръща и крещи: — Добре де! — Протяга ръце, като да отблъсне нещо невидимо. — Добре, казах!

Но когато пак се извръща към залата, става ясно, че контактът с войника е прекъснат. Ясновидката закрива лицето си с длани — пръстите притискат челото, палците под ушите, сякаш опитва да си възстанови необходимото душевно равновесие. Накрая отдръпва длани и разперва ръце.

Този път духът е на жена между двайсет и пет и трийсет години, чието име започва с Дж. Преминала отвъд, докато раждала малко момиченце, което си отишло заедно с нея. Мисис Робъртс оглежда предните редове, като че следи движението на невидима майка с пеленаче в ръцете, търсеща изоставения си съпруг.

— Да, тя казва, че името й е Джун и търси… Р, да, Р… Ричард, нали?

При тези думи един мъж скача от мястото си и се провиква:

— Къде е тя? Къде си, Джун? Джун, кажи нещо. Покажи ми детето ни!

Видимо потресен, човекът се озърта, докато най-сетне двама старци смутено го придърпват да седне.

Тъй дълбоко вглъбена, че сякаш изобщо не е забелязала прекъсването, мисис Робъртс продължава:

— Посланието е, че тя и детето бдят над вас, помагат ви в сегашните беди. Чакат ви в отвъдното. Те са щастливи и желаят вие също да сте щастлив, докато се съберете.

Духовете като че стават по-дисциплинирани. Установява се връзка, предават се съобщения. Един мъж търси дъщеря си. Тя се интересува от музика. Той държи разтворена партитура. Установяват се инициали, след това имена. Мисис Робъртс предава посланието: духът на един от великите музиканти помага на дъщерята; ако тя продължава да се старае, ще продължи и влиянието на духа.

Джордж започва да забелязва система. Изпращаните послания, независимо дали става дума за утеха, насърчение или и двете, са твърде общи по смисъл. Така е и с повечето лични подробности, поне в началото. Но сетне идва някоя решаваща подробност, за която ясновидката често се нуждае от дълги усилия. Джордж си мисли, че ако тези духове наистина съществуват, би било извънредно невероятно да са чак тъй поразително неспособни да разкрият самоличността си, без да претоварват с догадки мисис Робъртс. Дали предполагаемият проблем за връзките между двата свята не е просто похват за изострянето на драмата — по-точно мелодрамата, — докато в ключовия момент някой от публиката кимне, вдигне ръка или се изправи и в радостно изумление притисне лицето си с длани?

Може би всичко е само игра на хитроумни догадки — без съмнение съществува статистическа вероятност сред такава огромна аудитория да се намери някой с правилните инициали и правилното име, а един медиум може умело да подреди думите тъй, че да сочат подходящата кандидатура. Или може би е чистопробна измама със съучастници, вмъкнати между публиката, за да впечатляват и дори убеждават лековерните си съседи. Има и трета възможност: хората от публиката, които кимат, размахват ръце и скачат на крака, наистина да са изненадани и да вярват в установената връзка; но това да е само защото някой техен познат — може би ревностен спиритист, твърдо решен да разпространява вярата си с всички възможни средства — е съобщил на организаторите подробности от личния им живот. Най-вероятно така го правят, решава Джордж. Също като лъжесвидетелството — най-успешна е сместа от лъжа и истина.

— А сега има послание от един джентълмен, много достоен и изискан джентълмен, починал преди десет, дванайсет години. Да, точно така, казва ми, че си е отишъл през 1918-а.

Годината, когато почина татко, мисли си Джордж. По-дълга пауза, сетне:

— Бил е на около седемдесет и пет години.

Странно, татко беше на седемдесет и шест. Нова дълга пауза, после:

— Бил е много духовен човек.

В този момент Джордж усеща как по ръцете му и нагоре по шията пробягват тръпки. Не, не може да бъде. Застинал е върху креслото; раменете му се вцепеняват; гледа вторачено сцената, очаквайки следващия ход на ясновидката.

Тя вдига глава и почва да оглежда горната част на залата между последните редове и ложите.

— Казва, че първите му години са преминали в Индия.

Сега Джордж изпада в ужас. Никой освен Мод не знае, че ще дойде тук. Може да е догадка напосоки — или напротив, много точна догадка — на човек, който е съобразил, че навярно ще присъстват редица хора, свързани със сър Артър. Но не — мнозина от най-известните и тачените, като сър Оливър Лодж например, пратиха само поздравителни телеграми. Може ли някой да го е разпознал на идване? Има известна възможност… но откъде биха узнали кога е починал татко?