Джулиан Барнс - Артър & Джордж

Джордж е впечатлен, но и леко шокиран — радостта му вдъхва подозрения. Рядко я е срещал в живота. В детството му имаше нещо, наречено удоволствие и обикновено съпровождано от прилагателни като „греховно“, „тайно“ или „забранено“. Единствените разрешени удоволствия се връзваха неизменно с думата „прости“. Колкото до радостта, тя напомняше за ангели с арфи и истинското й място бе в рая, не на земята. Нека радостта няма граници — така казваха хората, нали? Но Джордж знае от опит, че радостта винаги е строго ограничена. Колкото до удоволствието, той познава едно удоволствие: да изпълниш дълга си — към семейството, към клиентите и понякога към Бога. Но никога не е вършил повечето неща, доставящи удоволствие на сънародниците му — да пие бира, да танцува, да играе футбол и крикет; още по-малко пък ония неща, които би срещнал, ако се бе оженил. Никога не ще срещне жена, която подскача като младо момиче, приглажда косата си и изтичва да го посрещне.

Мистър Е. У. Оутън, някогашен горд председател на първото голямо събрание, пред което сър Артър е говорил за спиритизма, казва, че никой друг не обединява тъй пълно всички достойнства на британския характер: храброст, оптимизъм, вярност, съчувствие, великодушие, правдивост и обич към Бога. След него мистър Ханън Суофър си спомни как преди по-малко от две седмици сър Артър, макар и смъртно болен, се изкачи с усилие по стъпалата на вътрешното министерство да настоява за отмяна на Закона срещу вещиците, който злонамерени хора се опитват да използват против медиумите. Това бе неговият последен дълг, а той винаги си оставаше верен на дълга. Тази черта си личеше във всеки аспект от живота му. Мнозина познават Дойл писателя, Дойл драматурга, Дойл пътешественика, Дойл боксьора, Дойл състезателя по крикет, който някога изкара от игра великия У. Дж. Грейс. Но по-велик от всички останали бе онзи Дойл, който се бореше за правда, когато страдаха невинни хора. Именно благодарение на неговото влияние бе прокаран законът за обжалването на наказателни дела. Именно този Дойл тъй триумфално подкрепи каузите на Ейдълджи и Слейтър.

Чувайки името си, Джордж инстинктивно свежда поглед, после гордо вдига глава и крадешком се оглежда. Жалко, че отново го включват в двойка с онзи долен и неблагодарен престъпник; но все пак може съвсем заслужено да се порадва, че изричат името му по този тържествен повод. Мод също ще е доволна. Поглежда по-открито съседите си, но мигът е отминал. Те гледат напрегнато мистър Суофър, който е преминал към още един Дойл, по-велик дори от бореца за правда. Най-великият Дойл е онзи човек, който през скръбните военни дни даде на жените в страната утешително доказателство, че любимите им не са мъртви.

Сега ги молят да станат за две минути мълчание в памет на великия човек. Докато се изправя, лейди Конан Дойл хвърля кратък поглед към празния стол до себе си, после тя и синът й застават от двете страни на стола, отправили очи към залата. Шест — осем? десет? — хиляди души отвръщат на погледа им от галерията, от балкона, от многоетажните ложи, от широката дъга на първите редове и от арената. В църква хората биха свели глави с притворени очи, за да си спомнят покойника. Тук няма подобна дискретност и самовглъбеност: откровеното съчувствие се изразява с прям поглед. Джордж има чувството, че и мълчанието е друго, по-различно. Официалното мълчание е почтително, сериозно, често целенасочено тъжно; тук мълчанието е действено, изпълнено с нетърпеливо очакване и дори страст. Когато свършва, Джордж осъзнава, че то е имало тъй странна власт над него, та почти е забравил за сър Артър.

Мистър Крейз се връща пред микрофона.

— Тази вечер — обявява той, докато многохилядната публика сяда — ще предприемем един изключително дързък експеримент благодарение на смелостта, която ни вдъхна нашият лидер. Сред нас има жена с усет за духове, която ще се опита да сподели с нас усещанията си от тази трибуна. Една от причините да се колебаем дали да го извършим пред тъй огромна аудитория е, че подобно начинание налага на медиума ужасяващо напрежение. При събиране на десет хиляди души върху него се фокусира страховита мощ. Тази вечер мисис Робъртс ще се опита да ни опише някои конкретни приятели, но за пръв път прави такъв опит пред тъй грамадна тълпа. Можете да й помогнете със своите вибрации, докато пеете следващия химн „Отвори очите ми, за да зърна истината“.

Джордж никога не е присъствал на сеанс. Всъщност никога не е протягал длан на циганка гледачка, никога не е плащал две пени, за да седне пред кристална топка на панаира. Само глупец или изостанал туземец би повярвал, че гънките по ръката или чаените листенца в чашата разкриват каквото и да било. Готов е да уважава увереността на сър Артър, че духът оцелява и след смъртта; може би дори приема, че при определени обстоятелства такъв дух може да се свърже с живите. Готов е да допусне, че може да има нещо в телепатичните експерименти, които сър Артър описва в автобиографията си. Но все някъде трябва да тегли чертата. Тегли я например, когато хората карат мебели да подскачат, когато загадъчно бият камбани и в мрака изникват фосфоресциращите лица на мъртвите, когато призрачни ръце оставят отпечатъци върху разтопен восък. Джордж смята всичко това за очевидна измама. Как да се удържи от подозрението, че най-добрите условия за общуване с духовете — спуснати завеси, изгасени лампи, хора, хванати за ръце, за да не могат да станат и да проверят какво става — са и най-добрите условия за процъфтяване на шарлатанството? Колкото и да му е мъчно, той смята сър Артър за лековерен. Чел е, че американският илюзионист Хари Худини, с когото сър Артър се запознал в Съединените щати, предложил да възпроизведе всеки ефект, предизвикан от професионалните медиуми. В много случаи оставял почтени хора от публиката да го завържат здраво, но когато изгасвали лампите, винаги успявал да се освободи и да удря камбани, да вдига шум, да размества мебели и да сътворява ектоплазма. Сър Артър не приел предизвикателството на мистър Худини. Не отрекъл, че илюзионистът може и да постигне подобни резултати, но предпочитал своето тълкование за тази способност — мистър Худини всъщност притежавал духовни сили, чието съществуване твърдоглаво отхвърлял.