Нина Георге - Любов в Бретан

— Добрите вещици умеят да приготвят сладкиши — обясни Паскал на Мариане и ѝ показа как се прави бретонски сладкиш, ала сладкишите на Мариане никога не се получаваха толкова добре и нямаха този интензивен и омагьосващ вкус като тези на Паскал.

Мариане обичаше даже умивалника в Ар Мор, въпреки че никога не беше харесвала умивалници. Обичаше и нещастно влюбения Жанреми и всяка вечер го принуждаваше да седне и да напише любовно писмо до Лорин. Той все още не смееше да изпраща писмата и ги съхраняваше в хладилното помещение, в празно сандъче за салати.

В каменната къща на семейство Гоашон Мариане откри коса, с която щеше да приведе в ред моравите покрай входната алея и между чимширите и ябълковите дървета, огласяни от песните на пъдпъдъци и авлиги.

Когато започна да коси около гаража, тя видя Емил да я гледа от кухнята и му кимна. Забеляза, че днес той трепери особено силно, но вече знаеше, че му е по-приятно да се прави, че не вижда.

Малко по-късно старият бретонец застана до нея и ѝ даде знак да го следва. Отвори гаража и ръждясалите панти изскърцаха жално. В здрача Мариане забеляза снежнобял стар джагуар, а до стената бе подпрян прашен мотопед „Веспа“. Видя още велосипед, туби с бензин и газови патрони.

Емил подаде на Мариане лист от бележник и извади от джоба на панталона си няколко банкноти.

Мариане зачете смаяно: Масло, средно солено, мляко, козе сирене, портокали…

Покупки?

Емил ѝ хвърли ключа на колата.

— Мосю! Аз не умея… всъщност мога да шофирам, но… тази кола…

Емил извъртя очи и недоволно цъкна с език. Посочи колата, отвори предната врата и нетърпеливо ѝ махна да се настани на седалката.

— Аз… не мога! Не ми позволяваха… Беше ми забранено да…

Емил нервно затръшна вратата. Мариане се разплака.

Само след четвърт час тя седеше зад волана и британската лимузина подскачаше по тесния горски път.

— Отворете очи! — заповяда ѝ Емил, когато джагуарът се промуши между два стари бука и дясното странично огледало клюмна.

Мариане примигна.

Беше плакала така сърцераздирателно, че Емил се почувства като свиня. Накрая ѝ връчи смачканата си носна кърпа и отново отвори вратата.

— Моля — процеди през зъби и Мариане се подчини.

Той сложи лявата си ръка върху нейната десница и завъртя ключа. Мариане натисна педала и той поведе ръката ѝ към лоста със скоростите.

— Давай, давай! Газ!

Джагуарът направи скок. Мариане натисна спирачката, куплунгът изскочи, моторът се задави.

— Не така! — Емил гневно плесна с ръце. — По-внимателно!

Мариане включи двигателя, излезе от гората и потегли по селския път към Кердрук.

— Колата има и трета скорост, мадам — изръмжа Емил. — Има и четвърта, затова спокойно дайте газ, хайде!

Джагуарът фучеше със сто километра по тесния път в посока Неве. Мариане се взираше с широко отворени очи в асфалта. Приличаше ѝ на сив водопад, изтичащ под гумите. Под мишниците ѝ се стичаха вадички пот.

Мариане отново настъпи газта.

Емил затвори очи.

С помощта на безмълвните му жестове двамата стигнаха до супермаркета в Неве, където Мариане величествено зае две паркоместа. Треперещите ѝ ръце с мъка се отделиха от волана.

— По дяволите — прошепна тя.

Очите ѝ пламтяха.

Емил слезе с усмивка, но бързо обърна гръб, за да не го види Мариане. Още не беше свършил с нея.

Представи я на Лорен, веселия мъжага зад препълнената витрина с месо: кръгъл череп, вирнати мустаци, искрящи кафяви очи и малко коса зад ушите.

— Здравейте, мадам Мари-Ан — рече Лорен, намигна и ѝ подаде ръка.

Емил кимна на Мариане, даде ѝ парите и листчето и седна в малкия бар между паркинга и бензиностанцията. Нямаше намерение да ѝ помага в покупките. Тази жена трябваше да се изправи на собствените си крака, той не бе длъжен да я носи!

Двамата се върнаха успешно в Кердрук и Мариане подреди покупките в килера и в хладилника. Понечи да благодари на Емил, но той я спря с недоволен жест.

— Мерси — каза въпреки това тя. — За всичко, най-вече за колата.

— E-ket ma vi en da sav, e kavi bazh d’en em harpan — отговори ѝ тихо той на бретонски, сякаш бе отгатнал мислите ѝ. (Докато можеш да ходиш изправена, ще си намериш бастун. Докато имаш кураж, ще ти помагат.)

Мариане вдигна глава към стария жилест мъж. За първи път говореше с нея. И дори повече: усмихваше ѝ се с искрена сърдечност.

Паскал излезе, препъвайки се, от спалнята; носеше една от пижамите на Емил и гумени ботуши. Целуна мъжа си, затвори очи и въздъхна. Толкова силно го обичаше…