Нина Георге - Любов в Бретан

— Хипнотизаторът? — попита съвсем тихо младата хлебарка.

Шефът ѝ кимна.

— Той може всичко — обясни замечтано тя и бузките ѝ станаха още по-наситено розови. — Разправят, че гонел сатаната, лекувал рак, безплодие, гъбички по краката и лудост по говедата. И всичко само с ръцете си!

— Да, да — прекъсна я несдържано пекарят. — Ла Мер отишъл във фермата на Галернови и веднага разбрал, че съседката им Морис е проклела имота и е виновна за заболяването на мадам Галерн. Валери Морис! А тя винаги се е държала мило с тях. Само дето е жена без мъж. С две момчета, за които никой не знае откъде са се пръкнали. Проклела бедните хорица само защото злото я изпълвало с радост. Ла Мер обезсилил проклятието само за 152 евро.

— 152 евро? — повтори невярващо Колет. — Цял куп пари само защото е разкрил зла магия?

Пекарят я удостои със строг поглед.

— Защитата от зла магия няма цена! Ла Мер взема по 152 евро, за да вдигне злата магия от ферма; ако е магазин, взема 122 евро, а ако е къща — 92 евро.

— Ами Морис? — полюбопитства хлебарката.

— О, тя подала оплакване срещу него, обвинила го, че е унищожил доброто ѝ име! Цялото село се вдигнало да прогони вещицата. Децата плюели по момчетата ѝ в училище. Тогава тя проклела Ла Мер и сега силата му е разколебана. Молим се да преодолее проклятието.

— Аз не вярвам в пътуващите лечители — отсече Колет. — Само като си представя как онзи Ла Мер обикаля къщата с мокър парцал в ръка и гони дявола! Аз вярвам, че багетите и франзелите идват от пещта. Ще ни обслужиш ли най-сетне, Жералдин, или тук вече не продавате хляб на нормални хора?

Мариане и Колет излязоха от хлебарницата в най-добро настроение. Мариане неволно се блъсна в мъж, който замислено се взираше в небето. Извини се и свали слънчевите очила.

— Ян! — зарадва се галеристката и след задължителните три целувчици по бузите се обърна към Мариане: — Ще позволите ли да ви представя най-подценявания художник на Франция, мадам? Ян Гаме.

Мариане усети как в гърдите ѝ отново започнаха да се пукат мехурчета. Как я гледаше Ян!

Художникът взе ръката ѝ и я притегли към себе си. Силата му я замая.

— Здравейте, Мариан — проговори сериозно.

Устата му нежно помилва бузата ѝ и тя неволно затвори очи. Той я целуна отдясно и отляво, а третата целувка, безкрайно нежна, почти докосна ъгълчето на устата ѝ. Самата тя не го целуна, защото нито едно мускулче не бе способно да се раздвижи. Опасяваше се, че ще остане завинаги неподвижна като отчупен дъбов клон.

— Здравейте, Ян. — И гласът ѝ изпращя като чупещ се клон.

О, небеса! Той не можеше да знае, че е първият мъж след Лотар, който я целува! Тук всички се целуваха постоянно, но за Мариане целувката беше интимна като… О, Мария, мислите ѝ подскачаха като врабчета. Мислеше за Лотар, но мислеше и за онова, което идва след целувките.

— Хайде, работата ни вика. Няколко луди англичани са решили да обзаведат цялата си къща с картини и аз няма да ги спра. — Колет погледна часовника си. — Трябва да вървя. Ян, какво ще кажеш… Заведи Мариан в параклиса „Нотр Дам дьо Тремало“ [20] Параклис в околностите на Понт-Авен, построен през XV век в готически стил с необикновен асиметричен покрив. Многоцветното разпятие в параклиса, изработено през XVII век от неизвестен дърворезбар, става образец за „Жълтия Христос“ на Гоген. — Бел. прев. да види жълтия Христос. За да знае защо наричат това място „земята на Гоген“. Кутиите за бисквити с онези тумбести жени са много объркващи, нали? Благодаря ти, скъпи, довиждане!

Колет остави Мариане и Ян сами с красноречивото им мълчание. Мариане имаше чувството, че ей сега ще припадне.

— Ще ми окажете ли честта да ме придружите на едно погребение, мадам? В четвъртък.

Ян прокле думите си още в мига, когато ги произнесе. Защо не му хрумна нещо по-добро?

По дяволите, явно вече не знаеше как се ухажва жена. Но стореното — сторено.

Мариане не разбра какво ѝ бе предложил Ян, но единственото важно беше, че той иска да я види отново. Мехурчетата се пукаха с всичка сила, това беше чисто щастие.

Внезапно се почувства виновна, задето е щастлива — сякаш вече бе изневерила на Лотар.

Докато пътуваха обратно към Кердрук в старото рено на Ян, двамата не разговаряха. Само от време на време се поглеждаха и всеки четеше в лицето на другия с такова учудване, сякаш едва сега научаваше азбуката на покълващата любов.

Когато Ян дойде да я вземе, Мариане чакаше на кея от двайсет минути. Не издържа да седи в стаята си и да се пита дали е облечена достатъчно добре. Можеше да прекара още няколко часа в изпробване на различни тоалети. Джинсите или червената рокля? Тясната блуза или мекият пуловер? Високи токове или равни платнени обувки? За бога, тя нямаше представа какво облича жената при първата среща с мъж, когото харесва, за да изглежда атрактивна, но не твърде дръзка. Накрая избра тъмносините джинси, обувките с високи токове и бялата блуза, която закопча догоре.