Нина Георге - Любов в Бретан

Колет се изправи и застана зад Мариане, която се оглеждаше нерешително.

— Мадам Лооз върнала колата, прекарала още една нощ с онзи мъж и се прибра в Париж съвсем друг човек. С автобуса.

Колет подаде на Мариане лека плетена жилетка, която обгърна тялото ѝ като пух.

Мариане се завъртя отново пред огледалото. Виждаше жена, не в първа младост, но много шик. Женствена. Само плахият поглед на сърна не ѝ подхождаше.

— Мадам Лооз бе успяла да излезе от скривалището си, да се освободи. Следващата ѝ стъпка беше да изхвърли мъжа си заедно с любовницата му и да отвори чайна.

Колет подаде на Мариане една кехлибарена огърлица.

— А онзи мъж от Рен?

— Кратка незначителна история.

Колет свали слънчевите си очила и ги сложи на Мариане.

— Понякога е необходимо да действаш безогледно, за да си върнеш живота, не мислите ли?

Мариане вдигна рамене. Чувстваше се неловко. За нея безогледността беше обществен о призната форма на ненужно насилие. Но нима самата тя не бе действала безогледно, като дойде тук? Изпитваше все по-силна вина пред Лотар. Нима той не заслужаваше поне да получи отговори? За да знае в какво положение се намира.

— Какво ще кажете за нещо червено? Червеното е точно вашият цвят — предложи Колет и отново повика продавачката.

Когато Мариане и Колет излязоха от бутика, светът сияеше в силни цветове. Или причината беше в двойния коняк, който двете с Колет бяха изпили след покупките? Мариане си представи джинсите, първите в живота ѝ — с тях краката ѝ изглеждаха по-дълги, отколкото бяха в действителност. Представи си и зеленото кожено яке, което заедно с новия цвят на косата бе прогонило сивото от бузите ѝ. Купиха и червена рокля, прекрасния пуловер с цвят на шампанско и обувки с високи токове. Как ли щеше да се научи да ходи с тях, след като височината я замайваше? В големите картонени торби щеше да намери още дрехи, купени в опиянение с помощта на кредитната карта на Колет. Наистина ли дрехите променяха жената? Не, но ѝ помагаха да открие себе си. Мариане бе открила в себе си нещо, което никога не бе предполагала, че притежава: женственост.

И тази нова жена изпитваше вълчи глад. Сега имаше нужда от хляб и сирене. В мълчаливо съгласие двете жени влязоха в пекарницата на пазара.

— Benedicto te, о partis seigel, ut est destructio et annihilatio omnium facturarum, ligationum, fasginationum et incantationum — мърмореше пекарят на латински и правеше кръстове по долната кора на ечемичените хлябове. — Благославям те, о, хляб, и нека цялата магия, злокобните връзки и хулите да се разрушат чрез поглед и слово и да бъдат унищожени.

Едва след тази процедура клиентката преди Мариане получи позволение да прибере самуна в пазарската си чанта.

Колет изпухтя недоволно.

— Така и не успях да свикна с това благославяне на хляба — довери тя на Мариане. — В Сент [19] Френски град в департамент Шарант Маритим; някога по тези земи е живяло голямото келтско племе сантони. — Бел. прев. на Цветница жените носят издълбан хляб, набучен на осветен клон. Винаги ми е приличал на фалос. Свещеникът благославя хлябовете, за да ги опази от погледа на вещиците, и жените ги съхраняват през цялата година. Сигурна съм, че не ги ядат, и винаги съм се питала какво правят с тях.

Мариане се изкиска и замечтано помилва копринената рокля с цвят на зряла слива, която бе облякла на излизане от бутика. Макар да покриваше белега ѝ, деколтето беше прекалено голямо за нея. Добре, че Кател ѝ бе продала и подходящ сутиен…

— Не е нужно да благославяте моя хляб — обърна се Колет към пекаря.

— Моля, заповядайте, мадам, щом така искате — отговори мрачно той. — Но да знаете, че вече съм го защитил. Нали познавате добрата вещица от гората, Паскал Гоашон? Тя освещава огньовете и гони зли духове от кораби и помещения. И моята пещ е осветена от нея — заключи той и показа зад себе си.

Като чу да споменават името на Паскал, Мариане се заслуша.

— Какво щастие, че тя не е черна вещица! Знаете ли какво стана преди четири години в Сен Конек?

Мъжът изтри брашнените си ръце в престилката.

— Пак ли тези истории? — разсърди се Колет.

— Мадам Галерн от години беше на умиране. Животните на двора умираха по мистериозен начин. Растенията не изкарваха цветове. Фернан Галерн бе отчаян. Над фермата му тегнеше зла магия. — Пекарят направи драматична пауза. — Оказа се, че магията може да бъде развалена само от… — Гласът му се понижи до дрезгав шепот. — От Мишел ла Мер!