Нина Георге - Любов в Бретан

Лорин скръсти ръце пред гърдите. Бузите ѝ порозовяха.

Собствениците на яхти, дошли от Париж, постоянно я канеха на шампанско на палубата. Лорин не знаеше как да им откаже повече от три пъти, особено когато я уверяваха, че са много нещастни от отказа ѝ. Толкова нещастни, че през следващите седмици щели да се хранят оттатък в Розбрас, за да преодолеят мъката си.

А това щеше да е лошо за мадам Женевиев, защото от другата страна на Авен се намираше най-големият ѝ конкурент за глада и портмонетата на богатите яхтсмени, които „паркираха“ яхтите си между двете малки пристанища Кердрук и Розбрас, но никога не хвърляха котва на кея.

Лорин не знаеше как да разреши дилемата. Ако отиде на някоя яхта, скоро ще ѝ излезе лошо име. Ако не отиде, Ар Мор ще се изпразни и мадам Женевиев ще остане без клиенти — всички ще се хранят при Ален Поатие и в Бар Табак, където сервираха пържени миди със сметана.

— Лорин! Спри да мечтаеш! Специалитетите на деня: риба тон по стара рибарска рецепта от Конкарно, котриаде [12] Бретонска чорба с различни видове риба, лук и картофи. — Бел. прев. , стриди от Бьолон, миди по моряшки, орехи от Сен-Жак Ар Мор натурални, запечени или с конячен сос. Накратко, нашият увреден от тестостерона готвач си е възвърнал старата форма. Запиши всичко, иначе ще го забравиш, детенце.

Мариане харесваше гласа на мадам Еколие: плътен и тъмен като кафето, което Жанреми ѝ бе приготвил заедно с малка закуска — невероятно вкусен омлет със сирене.

Лорин послушно записа ястията в бележника си.

— Какво означава „увреден от тесто… тестостерон“? — попита тя.

— Пристрастеност към солта — обясни кратко мадам Женевиев и прониза Жанреми с мрачен поглед. — Би било добре окончателно да прогониш дамата от съзнанието си.

— Коя дама имате предвид? — попита предпазливо Жанреми.

— Онази, заради която изсипа цял пакет сол в бульона.

— Значи, Жанреми пилее солта по някаква дама? — намеси се Лорин.

— Той е влюбен. Влюбените готвачи употребяват много сол.

— А нещастните?

— Те прекаляват с коняка.

— В кого е влюбен Жанреми? — попита тихо Лорин.

— Това няма никакво, никакво значение. Хайде, Лорин, на работа! Покажи на мадам Мариан стаята с мидите.

Женевиев Еколие се усмихна бегло на Мариане. Дано тази жена, случайно изхвърлена от морето в тази част от земята, се окаже отговор на молитвите ѝ от последните месеци. Нима случайностите не бяха знаци от съдбата?

Жанреми подаде на Мариане вързоп с бели дрехи и някакъв документ. Мариане зяпна смаяно.

Жанреми посочи сумата, изписана с цифри и думи: 892 евро, а броят часове явно означаваше колко ще работи през седмицата — всеки ден с изключение на вторник и сряда по шест часа; освен това бе вписано и безплатно легло.

Мариане огледа дрехите. Бяла униформа, много подобна на онази, която бе носила в училището за икономки. Жанреми я погледна умолително.

Мариане се чувстваше мръсна и занемарена в старите си дрехи. Бялата униформа миришеше на сапун. Силно закопня да измие от себе си миналото, да го изстърже от тялото си и да облече чисто бяло бельо.

Само поради тази причина написа моминското си име на посоченото от Жанреми място.

— Много добре — въздъхна облекчено готвачът и ѝ подаде голяма бяла шапка, скроена като барета.

Мариане сложи вързопчето под мишница и последва Лорин през малкия двор към страничния вход на хотела. Оранжево-белият котарак ги проследи и безшумно се промуши през вратата.

Жанреми подреди покупките си от халите за риба в Конкарно. Скатове, лиманди и риби тон заеха местата си в сандъчета от стиропор, пълни с натрошен лед. Раци пустинници щракаха с щипки. Мадам Женевиев провери сметките.

— Какво ще кажеш, ако отново отворя хотела, хлапако? — попита тя подчертано небрежно.

— Страхотна идея — отвърна той. — Но защо ви хрумна точно сега?

Женевиев Еколие въздъхна и отговори тихо:

— Тази жена от морето… Мариан беше, нали? Знаеш ли за кого ми напомня? За самата мен. За самата мен, когато се страхувам.

Жанреми кимна. Понякога човек виждаше в лицата на непознати своите собствени мечти — и своите съмнения.

Той подаде чинията с омлета на Женевиев. Бе го украсил с червен босилек във формата на сърце.

— Мили боже, Жанреми, нима искаш да ми кажеш нещо?

— На първо място добър апетит.

Женевиев се нахрани мълчаливо и остави чинията в мивката.

— Както и да е. Само не ми разваляй отварата, чуваш ли?

Отварата. И живота. Всичко се разваляше толкова лесно.