Нина Георге - Любов в Бретан

— Are you ready, boots? Start walkin’! — пееше той. — Готови ли сте, ботушки? Да вървим!

Мариане никога не беше виждала мъж да танцува така. Дано само не я покани.

— Измислих как ще учите френските думи, мадам Мариан — съобщи ѝ Жанреми, без да спира да танцува. — За речника си, нали разбирате? Трябва да научите думите на френски и на бретонски за разните там… нещица.

— Какво е нещица?

— Ами, нещица. Това е едно нещо, онова също е нещо. — Жанреми посочи величествено масата, ножа и салатите: всичко беше „нещица“.

— Джунджурии?

Жанреми кимна.

— Да. Джунджу-рии.

После посочи един нов келнерски бележник и направи жест, сякаш пише. Мариане откъсна няколко листа, взе химикалка и последва Жанреми из кухнята. Той ѝ диктуваше понятията и тя ги записваше, както ги чуваше: фригох, фенетр, табльо. Накрая залепи листчетата върху „джунджуриите“. Навсякъде в кухнята висяха оранжеви парченца хартия. По същия начин украсиха и килера, и сандъчетата с риба.

Жанреми мина на бретонски. Обичаше този скърцащ език, толкова близък с келтския или галския. Киг — месо. Пиз бихан — грах. Брецел — скумрия. Коникл — зайче. Триншин — киселец. Том-том — внимание, много горещо! Мариане пишеше ли, пишеше.

Жанреми се усмихваше. Откакто се занимаваше с Мариане, по-рядко мислеше за Лорин.

У тази жена има нещо гладно, установи той. Попиваше думите и вещите като дълбоко езеро. Искаше да пипне и да помирише всичко. Как само докосваше продуктите в килера! Не ги мачкаше, а ги вдигаше като крехки цветчета, помирисваше ги внимателно, а пръстите им проникваха в душата им.

Докато гледаше Мариане и сърцевидното ѝ лице, Жанреми усещаше как празнотата и липсата на кураж, които го изпълваха при мисълта за безнадеждната му любов към младата келнерка, постепенно изчезват. В душата му просветляваше. Вече изпитваше нещо като увереност и дори започна да кове планове.

Произнесе пред Мариане цяла реч за важността на яденето и въздействието му върху душата, макар да знаеше, че тя не разбира почти нищо. Разказа ѝ колко обичал да пазарува и че истинското готварско изкуство започва с гонитба на най-прясната и най-добрата стока. Затова през почивните дни и извън сезона обикалял винарските изби, фермите за миди, теченията на реките Авен и Белон, както и залива на Морбихан — там живеели търпеливи пенсионери, които обичали да ловят дива риба. Те все още разбирали ритъма на бретонската природа. Знаели, че са длъжни да бъдат точни, да се подчиняват на приливите и отливите. Всеки ден приливът и отливът идвали малко по-рано, две минути, четири минути; налагало се да бъдат бдителни като лисици, за да не пропуснат момента, когато рибата кълве най-силно.

Пристигнаха първите поръчки за стекове. Жанреми помоли Мариане да стои до него.

— В тази кухня няма месо със следи от скарата. За мен препечените пържоли са жертви на мъчения от страна на домакините и барбекютата. Това е варварство! Вижте как се прави! Овален тиган. Слагаме вътре малко масло. Мека горещина, не прекаляваме. В тесния тиган маслото остава плътно до месото, вместо да се разлее и да прави глупости с лука и да изгори. Разбра ли?

Мариане го наблюдаваше като омагьосана. Той не гореше месото, а го милваше. Извади пържолата от тигана, сложи я върху гореща тавичка и я мушна в триетажния грил, за да се допече на осемдесет градуса.

Извади я и я остави да си почине една минута върху затоплена чиния, преди да подреди гарнитурите.

— Ето. Ако готвим по друг начин, говеждото, то умира, това е сигурно. И така, ако досега сте бързали да хвърлите месото на грила, забравете този метод. Ако го направите само веднъж, ще ви убия. — И направи бързо движение, сякаш ѝ прерязва гърлото.

Мариане се изчерви.

Жанреми донесе дъска с туби от калмари и я сложи на сянка близо до прага на задната врата. Само след секунди оранжево-белият котарак излезе от скривалището си зад лехата с подправки. Захапа доволно лакомството, подарено му от готвача, като през цялото време внимаваше слънцето да пече задните му части.

Мариане изчисти осем килограма печурки и Жанреми напълни голямата тенджера с вряща вода. Обясни ѝ, че ще вари гъбите, докато остане половин литър отвара. Слагал по лъжичка от нея във всеки сос — това беше една от тайните на пикантните му сосове, които го правеха популярен.

Мадам Женевиев и Лорин непрекъснато влизаха задъхани в кухнята и лепяха поръчки по тезгяха.

Младият готвач вече даваше указанията си само едносрично.