Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

За момент изглеждаше, сякаш тя ще му възрази, но после се спря и сви рамене.

— Добре — каза тя. — Но само заради Най, заради концерта.

— Така, подобре се захващайте с репетицията тогава — отвърна господин Смит, отвори вратата към коридора и разбута малката тълпа, която се беше събрала да се взира през прозореца.

— Шоуто свърши — изсъска им Роуз. — Всички чупката.

— И аз ли? — гласът на Лекридж се чу някъде сред тълпата лица.

— Разбира се, че не, по дяволите… идвай тук, идиот.

Взех си палките и седнах зад барабаните.

Лио вдигна нотния лист.

— Мисля, че трябва да се захванем с Left Overs — това е парчето, което Лекридж е репетирал най-малко.

— Добре, да започнем с него — Роуз нагласи стойката с микрофона си.

— Роуз — казах. — Благодаря, че не си тръгна.

— Майната ти — отвърна тя, без да ме поглежда. — Това не променя нищо.

„Върви на майната“ си плейлистът на Рижи

Psychosocial / Слипнот

Please Don’t Go / Вайълент Фемс

Ride a White Swan / Т-Рекс

Girls Like Girls / Хейли Кийоко

Make Me Wanna Die / Прити Реклес

Death of a Batchelor / Паник ет дъ Диско

Smells Like Teen Spirit / Нирвана

Heathens / Туенти Уан Пайлътс

27

Веднага след края на репетицията излязох от училище и се отправих към болницата. Още два часа от цялата тази гадория беше последното нещо, от което се нуждаех.

Аш седеше пред стаята на Наоми, със слушалки на главата и отворен лаптоп.

В стаята на Наоми видях Джаки и Макс да седят край леглото ѝ. Джаки държеше ръката на Най, а Макс държеше нейната, двамата седяха мълчаливо, наблюдавайки издигането и спускането на гръдния кош на дъщеря им.

Седнах до Аш, потупах я по рамото и тя смъкна слушалките си, докато ме гледаше, обикновено правата ѝ коса сега беше в лек безпорядък и заплетена.

— Някакви новини? — попитах я аз.

— След уикенда ще започнат да ѝ спират лекарствата — заяви Аш. — Казват, че отокът — е спаднал, няма кръвоизлив, всички други наранявания са зараснали, така че сега просто трябва да видят какво ще стане, когато се събуди. Дали е в състояние да диша самостоятелно… дали все още може да говори, разбираш ли. Такива неща.

— По дяволите. Това звучи сериозно.

Продължаваше да изглежда невероятно, че това е истина, дори след последните няколко дни, дори след, като седях край леглото ѝ. Трудно ми беше да приема мисълта, че тя може да се събуди с увреден мозък или да не се събуди изобщо.

— В известен смисъл… — Аш отмести поглед от лаптопа. — В известен смисъл ще е подобре, ако остане така завинаги, поне ще изглежда, че все още има някаква надежда.

— Мрачно — казах аз.

— Чувствам се мрачно — Аш въздъхна и аз от солидарност направих същото.

Това, което наистина исках да направя, е да отида, да седна до Наоми и просто да прекарам малко време с нея, но не исках да се натрапвам на тихото бдение в стаята ѝ. Чудех се дали сънува, дали усеща докосването на ръката на майка си? Дали знае, че те са там? Надявах се, че да, в противен случай да е затворена вътре в собствената си глава, с всички тези тайни, които пазеше, вероятно беше много самотно и страшно място.

— Баща ти е захапал стръвта на моя фишинг имейл тази сутрин — отбеляза Аш и това беше друга мрачна мисъл, която отново ме връхлетя. — Старите хора са толкова лесни.

— Погледна ли в компютъра му?

Аш кимна.

— Да, претърсих го основно. Знаеш ли, че бебешките ти снимки са там? Бро, била си грозно бебе, като всички червенокоси.

— Аш, не се бъзикай с мен, моля те, не днес.

Ъгълчето на устата ѝ се изви в лека усмивка.

— Рижи, баща ти е добър човек. В смисъл, по-добър от средностатистическите. Като оставим настрана всичките жени, с които е изневерявал на майка ти, като цяло той е стабилен, читав човек.

— Сериозно ли? — Кръв нахлу в лицето ми, бузите ми пламнаха от облекчение. — Но кое е момичето?

— Той работи с местна благотворителна организация и се опитва да намери дом на семейства, които са станали бездомни в резултат на домашно насилие. Що се отнася до онова момиче, снимката е направена от баща ѝ, който разбрал къде живее тя и я изпратил на майка ѝ като заплаха. Затова папките са номерирани. Няма имена заради тяхната безопасност. Наистина трябва да го накараш да си актуализира софтуера и да му дадеш най-общи указания да не клика върху линкове в съмнителни имейли.

— Баща ми е добър човек — повторих думите.

— Не е съвършен, но не е лош.

— Добре, защото колко неудобно би се оказало? — казах аз и се усмихнахме една на друга, миг топлина мина през нас.