Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

Гласът му омекна при това признание, а главата му леко клюмна. Той ми беше бесен и имаше право да бъде.

— Пич — рече той и поклати глава.

— Това е проблемът обаче, нали? — казах аз. — Не съм пич.

— Пич — отново каза Лио, — Рижи, на никого не му пука, че си момиче. Никой не се интересува, че си гей. Не става въпрос за това.

Седяхме на подиума, където бяха разположени барабаните, прокарах пръсти по главата си и чувствах как се гърча отвътре, съсипана и не на мястото си.

— Боже, Лио, какво ще правя?

— Намери Роуз. — Лио седеше до мен. — Изправи се срещу нея очи в очи и оправете тази гадост. Но преди да го направиш, Рижи, трябва да си изясниш коя си. Трябва да поемеш отговорност. Изглеждаш, сякаш си я поела, обличаш се, сякаш си я поела, но в действителност просто играеш роля, с все косата и дрехите си. Ти криеш коя си, криеш какво искаш. Живееш неутрален живот, а неутралното не е решение. Не можеш да продължаваш така и да се надяваш, че никой няма да забележи малкия ти кльощав задник, защото, ако го направиш, хората винаги ще се стряскат от теб, от онази, която наистина си.

— О, мамка му, Лио — отвърнах, защото от истината, която разкриваше пред мен, ме бодеше. — Няма нужда да ми обясняваш за моята сексуалност. Как би могъл да знаеш какво е да си гей или нещо подобно? На теб ти е лесно, хетеро момче си, свириш на китара, по-висок си от всички момичета. Няма от какво да се притесняваш.

— Сериозно ли? — Той се взря в мен. — Забелязала си откъде съм аз, нали?

— За мен няма значение откъде са хората, какъв е цветът на кожата им или колко пари имат, дали харесват момчета, или момичета, или… или… всякакви подобни дивотии. Защо хората не могат просто да бъдат хора?

— Защото хората са задници — каза Лио. — И се предполага, че светът ще става едно по-добро, по-справедливо място, но не е така. И скоро няма да стане. Така че единственото нещо, което можем да направим, е да се погрижим за себе си, Рижи. Това е всичко.

И двамата мълчахме известно време. Усещахме, че един неправилен ход може да означава още един приятел по-малко, а никой от нас не искаше това.

— И така — продължи Лио, като смекчи тона си. — Виждала ли си я оттогава?

— Не, на училище ли е?

— Не знам, не съм я виждал тази сутрин.

Ох, изглежда, съм съсипала света около мен и ще трябва отново да започна от нулата.

— Мислиш ли, че ще дойде на репетиция?

— Мислиш ли, че въобще ще имаме концерт? Трябваше да го правим за Наоми, а сега… защо трябваше да я целуваш? Приятел от бандата! Нали се разбрахме точно още в началото, че трябва да запазим приятелството помежду си. Ето така се разпадат групите!

— Така е, значи ако Роуз влезе точно сега и попита „Лио, ще излезеш ли с мен?“, ти ще кажеш „не“, така ли? Така ли?

— Да… не зная. Да.

Вратата се отвори и затръшна шумно — и ето я и нея. Роуз. С ръце на бедрата, косата ѝ — опъната назад, без грим, с дънки и тениска. И беше адски ядосана.

— Или Рижи, или аз — заяви Роуз, като гледаше Лио, но сочеше към мен.

— Роуз… стига де, ти вярно ли? — Лио поклати глава. — Рижи е идиотка, но знаеш, че не е искала да те разстрои така, познаваш я, нали?

— Да не би да ми казваш, че това, което ми направи, е окей? — Очите на Роуз проблясваха и виждах не само гнева на лицето ѝ, но и искрената болка и как отвътре изгаря от агония. — Мислех, че съм с приятелка, а тя само се е опитвала да се сближи с мен? Това е като да… това е, все едно да се опитваш да се възползваш от мен, след като всички сме приятели. Това е зловещо и не е правилно.

Не мисля, че Роуз си даваше сметка колко много наранява Лио с тези си думи, защото, въпреки че аз го виждах — стиснатата му челюст, въздишката, — тя не търсеше това. Единственото нещо, което търсеше, беше скандал.

— Добре де, ама единственото нещо, което Рижи е направила, е да се влюби в теб и да се държи малко идиотски. — Лио се изправи, докато говореше на Роуз. — Опитала се е да те целуне, много тъп ход. Но тя не заслужава да бъде тормозена за това.

— Наричаш ме лъжкиня? — Роуз пристъпи леко към него, от нея хвърчаха искри.

Лио се намръщи, явно очакваше Роуз да се успокои или поне малко да омекне. Погледна мен, а после пак Роуз.

— Ама си е било само целувка, нали така?

— Майната ти — каза Роуз. — Щом не съм го искала, няма значение дали е било целувка, или опипване, или проклето ръкостискане. Не се прави така, не може просто да се метнеш на някого, не е редно.

— Роуз, моля те. Съжалявам, не исках да те разстроя така, толкова погрешно го изтълкувах… но наистина ме е грижа за теб и…