Кара Делевинь - Огледалце, огледалце

— Спипах го снощи — каза Аш. — Влязох право в неговия свят. Всичко, всичко е в ръцете ми, всяка мръсна малка тайна. Но има и някои неща, които трябва да ви кажа. Зловещи неща.

— Окей. — Седнах на един от пластмасовите столове, качени тук горе.

— Карли Шийлдс, тя е била една от първите — започна Аш. — Открих снимки, видеоклипове, имейли. И Дани, Даниел Хевън, това е истинското ѝ име.

— Боже! — Закрих устата си с ръка и гледах към Лио, който поклащаше глава, стиснал юмруци.

— Вижте — продължи Аш, — знам подобре от всеки друг как се чувстваме всички от това, но сега сме толкова близо. Толкова близо да го пипнем — заради Наоми, Карли, Роуз и останалите момичета. Дръжте се нормално, бъдете готини, почти сме там.

Погледнах към Лио и видях как стисна челюстта си.

— Ще бъде много трудно да не го просна с юмрук…

— Трябва да знам — гласът на Аш прозвуча твърдо, а погледът ѝ направо прогаряше дупки. — С мен ли сте?

Лио ме погледна:

— Мамка му, да.

— Направи го — казах аз.

Замълчахме за секунда, защото се познавахме и нямаше връщане назад.

39

Мислех, че ще се оправя, когато отидох в час по музика, но в момента, в който я видях, застанала до него, да му говори тихо, всичко се изпари и не ми пукаше за нищо, освен да се вмъкна между тях.

— Здравейте — гласът ми прозвуча нелюбезно, като от студен метал. Опитах се да го смекча до нещо по-леко, по-малко очевидно, но беше невъзможно. — Господине, мислех си, че вероятно ще можете да ни пуснете с Роуз, защото следва обедната, а ние смятахме да минем през сета още веднъж.

— Останах с впечатлението, че ще си почивате днес, за да сте свежи за тази вечер. — Господин Смит се намръщи. — Не искаш да развалиш нещата, пък и това са изпитите ви за дипломата ви за средно образование, Рижи. Трябва да присъстваш на този урок.

— Да, разбира се, не е нужно да репетираме повече.

Роуз ми се намръщи, а примирието между нас беше толкова крехко, толкова нежно, че не исках да правя нищо, за да го разруша, но не чак толкова, мамка му, че да я докосне отново дори с пръст.

— Всъщност, Роуз, ако трябва да съм честна, цялото това нещо ме натовари. Рожденият ден на Най, концертът, лекарите, които ще се опитват да я събудят. Просто се нуждая от малко време. Ще дойдеш ли с мен, Роуз? Моля те.

Роуз погледна първо мен, после него и можех да видя тревогата, изписана на лицето ѝ.

— Може ли? — попита тя.

И това не беше начинът, по който ученик иска разрешение от учител, беше много по-интимно от това. Промяната в езика на тялото му в отговор беше едва забележима, но аз я видях. Собственическо чувство, знак, че не му се иска да я пусне да дойде с мен, и изведнъж разбрах защо. За него не бях просто някакво загубено хлапе, бях съперник.

— Разбира се — каза той, но не се усмихна. — Труден ден и за двете ви. Иди и си почини. Връщате се обратно след десет минути, ясно?

Намерих най-близкия изход и поех дълбоко студения въздух.

— Рижи, наистина, радвам се, че нещата между нас се нормализират, и да, казахме, че ще говорим за Най днес, но това беше малко… прекалено.

— Аз просто… Просто исках да си в безопасност — думите изскочиха от устата ми, преди да мога да се спра, и разбира се, за нея те бяха абсолютно безсмислени.

Естествено, тя се намръщи, явно изпита неудобство и се отдръпна от мен.

— Рижи, стига, чу ли? Виж, разстроена си, всички сме така днес. Ще бъде трудно, но аз съм в безопасност, всъщност наистина съм щастлива, по-щастлива от доста дълго време. Мисля, че срещнах някой, който ме разбира, който ме вижда такава, каквато съм. Всъщност кой се интересува от мен, сещаш се? Предполагам, имаш чувства към мен и ами, част от мен наистина е поласкана от това, Рижи, но не можем да имаме подобен тип отношения. Така че ако не можеш да свикнеш с това и да бъдеш щастлива заради мен… мисля, че може би ще трябва да не поддържаме толкова близки отношения.

Всяка дума ме убиваше бавно, откъсваше части от мен и ги изплюваше. Не отхвърлянето, тази част можех да приема, бях готова за това. По-скоро надеждата в очите ѝ, усмивката на устните ѝ. Любовта, за която вярваше, че е толкова готова да даде, да се чувства сигурна и обичана. Това не можех да понеса. Но трябваше просто да го скрия, да скрия всичко това. Още няколко часа трябваше да го скрия. Една погрешна дума сега — и той щеше да спечели.

— Знам, разбрах го. Просто искам да бъдем каквито бяхме преди, Роуз. Онова другото вече го загубих. Не беше истинско, беше просто момент. Глупав момент. Но аз загубих и един от най-добрите ми приятели, а сега го имам пак. Нека не си го причиняваме отново, а?