Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Разбрах...

- А така. Сутринта замесваш тесто за питка. Блажна! Слагаш око­ло кило брашно, кофичка кисело мляко, лъжичка захар, лъжичка сол, две яйца и ръсваш олио.

- Мая или сода да сложа?

- Нищо! Само туй, дето ти казах.

- Ама как ще бухне?

- Няма да бухва, няма нужда, хлябът требе да е чист! Колко хора ще дойдат?

- Десетина жени, най-близките приятелки...

- Защо само жени?

- Е, нали наричането е женска работа?

- Кой го рече пък туй?! Абе кой ви ги говори тия глупости, не знам! Нали има баща, дядо... дядо има ли?

- Има двама.

- Е, как няма да дойдат! Всички, дето са ѝ род и я обичат, требе да са там - мъжко, женско, всички!

- Ще ги викна!

- Като дойдат, ги редиш в кръг по години. От тебе почват наляво до най-младия. Кръгът завършва с майката, тя до тебе да седне - от дясната ти страна. Детето сяда в средата. Поздравяваш ги за добре дошли - първо Ясна, после другите. И вадиш тавата с тестото. Казваш на всички какво детето иска най-много и че никой не може да престъпи думата ѝ. После почвате да месите. Първо ти. Слагаш тавата в скута си, месиш и наричаш.

- Как наричам, не знам как...

- Ти какво искаш за внучка си?

- Най-доброто! Да ми е здрава, да е щастлива, да расте хубава...

- Е, туй е наричане. Нареждаш ги тез благини, докато месиш, да влязат думите в хляба. А Ясна си дръпва столчето и сяда срещу тебе да гледа и слуша. Ти като свършиш, ако на детето му е по сърце твойто наричане, казва: „Нека реченото ти да бъде сторено!“. Значи, че го приема. А всички казват: „Да бъде!“.

После тавата взима следващият, а Ясна сяда срещу него. Човекът меси и нарича, а Ясна го приема или не. Ако не ѝ хареса, става и сяда срещу следващия.

- И мъжете ли месят?

- Всички, бре! Ти виждала ли си мъж как пипа хляба?

- Не съм, вкъщи аз меся...

- Е, сега ще видиш. Аз мъж, дето се е стреснал от хляба, не съм видяла. Виж - жени съм виждала. Тавата требе да мине през скута на всички и всеки да нарече детето. Като минат по реда си, нарича и Ясна. Застава в средата със столчето, меси и нарича всичките си желания. Последна нарича майката.

- Ами ако объркаме нещо?

- Само две неща може да се объркат. Две възбрани има на туй нарича­не и искам хубаво да ги запомниш. Първо да ти река - туй е денят, в който момичето ще заяви за първи път волята си. И вие ще я почетете! Вече е голяма и сама знае кое е добро и лошо за нея и сама ще избира. Затуй, като наричате детето, няма да му пипате пътя и няма да му пипате Бога! Ни­кой да не си позволява да ѝ нарича каква да стане като порасне, докторка например. Туй само тя може да избере, като му дойде времето. И никой да не я нарича да стане добра християнка! Разбрах, че тъй или иначе, ще не ще, вече сте я кръстили. Но наричането е български обичай и там най-святото право на душата е сама да избере име на бога си.

- Не разбирам...

- Значи, че като порасте и започне да ги мисли тез неща, тя ще избере каква да бъде - християнка, мюсюлманка или нещо друго. Или ще остане да вярва в оная сила. Туй си е нейно право и никой няма да го прескача! Ако някой на тоз обред си позволи да ѝ пипа пътя или бога, ти требе да го изведеш.

- Как, навън ли?

- Навън. Такъв човек е прескочил волята на детето и не може да стои там. Като свърши наричането, опичате хляба. Като поизстине малко, го разчупва Ясна в средата. Ще ѝ постелите на пода един ме­сал. След туй тя раздава на всеки по парче. Хлябът се изяжда в се­мейството и ако тя иска, запазва парчета и за други хора, дето са ѝ важни, но не са там. Ще я питате, само тя решава. Накрая Ясна връз­ва по един червен конец на всичките си гости. Тоз конец е дар от нея за благодарност и белег, че всеки от тях ѝ е дал сила. А на нея червен конец ѝ връзва майка ѝ с думите: „Нека всичкото речено да ти бъде с обич сторено!“. Това е. Нещо неясно има ли?

- Тя много ще се развълнува - рече бабата с влажни очи. - Пред­ставям си я с празничната рокля, как сяда срещу всеки... как им връзва конците... много ще е горда...

- Туй е целта! Детето требе да знае, че е голяма работа, че е част от тоя род и му се чува думата.

- Защо се казва лястовиче наричане?

- Защото както на лястовичето му укрепват крилцата и в един ден може да лети само, тъй и твойта Ясна вече е с укрепнали крилца.

- Още ми е малка... има време... - една сълза набразди повяхналото лице.

- Не е вече малка, Катерино. И е важно да я слушате, че може ня­кои неща повече от вас да ги знае. Хайде, върви със здраве, пък ако има нещо, ще ми звъннеш по телефона.

Жената стана, остави една торба с нещо на масата, целуна ръка на Магда и си тръгна. Райна и Господ я изпратиха.