Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Вие... аз... не знам вече какво да мисля...

- И много други като тебе и не мислят, и не знаят, и не щат да знаят... и бъркат българщината с църквата.

- Ако е така, както казвате, аз не виждам къде е лошото в онова... в познанието, де. Защо Господ им го е забранил? Защо да е грях?

- Туй е въпросът, миличка - омекна бабата. - Църквата я е измислила тая приказка, аз не мога да ти отговоря. Иди и го питай оня поп, дето кръс­ти и пречисти твойта Ясна. Питай го в едно малко и невинно момиченце как живее сатаната? Къде в нейната душица видя той черен дявол, че да го гони? Питай го защо жена не служи в неговата черква. Питай го, като смята жените за нечисти - и майка му и баба му ли са такива? В грях ли е заченат, питай го, или щото майка му и баща му са се познали и залюбили?

Жените се смълчаха, всяка си потъна в мислите. Жената имаше усещането, че е нагазила в поляна, цялата в бурени. Нещо проблясва навътре в тревата, но от бурените не го вижда... Пооплеви малко и се видя по-ясно, но...

- Тебе как те викат?- сепна я гласът на Магда.

- Катерина.

- Е, Катерино, сега, като я кръстихте вашта Ясна и я пречистихте, и ангел хранител ѝ дадохте, за какво ѝ е наричане да ѝ правите?

- Аз... не знам вече! Обърках се съвсем. Много исках да я наречете. Чувала съм за вас от много хора... все добри неща. И исках да е нещо българско, нали си е наш обичай, ей така, да ѝ е здраво коренчето, да знае откъде е...

- Нали преди малко рече, че българите били християни и било редно да се кръсти?! - завъртя я пак Магда.

- Ох, не знам вече... Църквата си е църква, ама... знам ли... има си и нещо друго, наше си... има някаква сила... - Райна се разсмя и жената трепна.

- Туй то! Тая сила само тука, по българската земя вирее - отсече Магда. - Дай да видим сега какво ще правим с наричането.

- Ще дойдете ли? - зарадва се жената.

- Никъде няма да ходя, ти рекох! Когато българинът си нарича де­цата, то си е за неговата къща, в неговия род. Народът е забравил как става. Църквата и тя е помогнала, ама не е виновна само тя. Всичко е от безхаберие. Аз сега ще ти разкажа как става, пък ти после ще го направиш.

- Мога ли да си записвам?

- Не! Каквото е важно за тебе и за Ясна, ще ти остане в главата. Другото ако забравиш, не е било за вас. Първо изчакваш да почне да се пълни луната, ама така - да понаедрее. Ясна друга баба има ли?

- Не, починала е отдавна.

- Добре, значи ти ще я приготвиш.

- Как да я приготвя?

- Ще и речеш, че туй е голям празник, че ще се сберат всички, дето я обичат, и ще направите заедно магия.

- Как магия, нали ще е за хубаво, ще я наричаме...

- Трай, че ще ме ядосаш пак! Наричането си е баш магия, Катьо, ни повече, ни по-малко. И като кажеш на твойта Ясна, че ще правите магия, тя ще ти се зарадва, ще видиш. Щото е дете и акълът ѝ е по­вече от твоя! После ще речеш на детето, че на тоз празник то ще е най-главното. Каквото Ясна рече, туй ще е. А ти ще вардиш някой да не прескочи думата ѝ!

- А тя какво трябва да казва?

- Преди да дойде денят, ти така хубавичко ще я поразговориш. Има­те ли се с нея?

- Как! Всичко ми казва на мене тя, все при мен тича за всяко нещо!

- гордо обяви бабата.

- Хубаво. Тогаз ще я разпиташ кое е туй, дето го иска най-много.

- Каква иска да стане, като порасне ли?

- Не. Сега какво иска. Кое ѝ е най на сърце. Ей така, тайничко да се надява да ѝ се случи.

- На нея все щуротии ѝ идват на ума. Оня ден обяви, че искала да язди. Гледала един филм, в който едно момче яздило и полетяло. И тя иска. А най-много повтаря, че иска да стане баба или да работи в цирка.

- Ей, браво на вашта Ясна, има огън в нея! Да я слушаш и да я вардиш да не я повредят бързо!

- Кой да я повреди?

- Все има кой. Ще почнат да я учат кое е добро и кое е лошо. Кое е страшно. Кое не е правилно. Нали е на седем, на училище добре ще я наредят.

- Е, нали пораства, трябва да спре с щуротиите. Ние все се надява­ме, че като тръгне на училище, ще се укроти малко, че е много буйна... - заклати глава жената, а Магда пак скокна от масата.

- Какво, нещо пак ли казах? - стресна се жената.

- Още едно читаво дете ще повредят, ей! - тихо рече Магда и за­почна да нарежда нещо в шкафа. - Видят у някое дете огънче и почнат от пожар да го спасяват... дорде не му угасят огънчето, не мирясват...

- Моля?

- Нищо. Чуй ме сега! В тоз обред ще слушате детето, ясно ли е? Иначе няма да стане! И най-вече ти ще го слушаш. Като я питаш преди туй какво иска най-много и ти каже, че ще лети - край! Приемаш го като закон! Детето е по-близо до Бога от тебе, от всички, то по-до­бре си чува душата и си я слуша! Няма да я спираш, няма да я поправяш! Туй си е неин празник!