Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Добре, ще почакаме! Вие ли ще дойдете у дома, или ние тука да дойдем? Както е удобно, само кажете.

- Кой къде да ходи? - вдигна вежди Магда.

- Ами, както предпочитате. Ако вие решите да дойдете у дома, да ви изпратим кола или пък ние ще се качим с Ясна тука и у вас ще я наречете.

- Никъде не ходя аз! Нито пък детето требе да идва.

- Е, как? От разстояние ли? Снимка трябва ли да донеса? - въпро­сът се блъсна в сините очи на Магда и падна на чергата. На Райна ѝ стана мъчно за жената.

- Ако ви требе баячка за детето или да му леят куршум, да ви пра­тя. Лястовичето наричане си е родов празник. Нямате нужда от мен, требе сами да го сторите.

- Как сами? Аз знам, че тука идват хора, че вие ги наричате и зато­ва при вас съм дошла, пък и детето вече...

- Идат хора с мъки и болести. Имат нужда да им се помогне, да раз­берат какво сами требе да свършат. Твойта Ясна си е съвсем наред и от мен хич няма нужда. Туй си е ваша грижа - на рода.

- Е, как ние ще я наричаме?! Ние не знаем как се прави! Това си е важен обред, нали както е на кръщене, отиваме в църквата и попът я кръщава, а тука вие...

- Госпожо, малко по-различно е - реши да я спаси Райна. - Баба Ма­гда искаше да каже друго...

- Райно, не се меси! - прекъсна я старата. - Аз ще река каквото требе, пък тя, ако ще, да ме схване. Стара съм вече, нямам време за увъртане, пък народът все тъй в умрак си живее. - Магда се обърна към възрастната жена, която вече не знаеше накъде да гледа. - Детето кръстихте ли го?

- Да, на рождения ѝ ден.

- Що я кръстихте?

- Как?! - изумя жената - нали е редно...

- Кой каза, че е редно?

- Ами... всички! И аз съм кръстена, и син ми, и дъщеря ми, сега и внуч­ката... нали сме българи...

- И за да е българче, требе през църква да е минало, тъй ли? - мрак се беше спуснал зад очите на Магда Богданова - Я ми кажи ти твойта Ясна в грях ли е родена? - Жената не намираше думи. Магда не я пощади.

- Питам те, внучка ти на Сатаната ли служи? Майка ѝ нечиста ли е?

- Госпожо, аз... разбира се, че не... какво говорите...?

- Какво представлява светото кръщение, знаеш ли?

- Знам... нали бях там. Облякохме Ясна в бяла рокличка и свещени­кът я кръсти. Пречисти я... Тя получи ангел хранител и...

- Пречисти я, викаш. От какво я пречисти?

- Аз...

- Кръстница имаше ли?

- Имаше...

- Свещеникът какво пита кръстницата ѝ?

- Не знам... не съм сигурна... Той много неща каза, те, повечето, не му се разбират...

- Туй си го разбрала, сигурна съм. Я се напъни да се сетиш! Детето е мъничко и затуй от негово име отговаря кръстницата. И като се обърна попът към кръстницата, пита само едно, кое е?

- Отказваш ли се от сатаната?... - пророни жената.

- Тъй. Три пъти! И защо попът го задава тоз толкоз важен въпрос?

- Не съм мислила точно...

- Щото за попа твойта Ясна е грешна. Тя носи първородния грях и требе да бъде очистена. Преди туй чистене сатаната е в нея. Ти туй вярваш ли го? Вярваш ли, че внучка ти до оня ден е била грешна, а?

- Не...

- А кой, майка ѝ ли реши, че щерка ѝ требе да се изчисти? Татко ѝ ли? Кой?!

- Никой... не го мислихме така.

- А си е баш тъй! Ти за първороден грях чувала ли си?

- Да... за Адам и Ева... за ябълката и змията... там, дето Господ ги изгонил от райската градина...

- А що ги е изгонил?

- Заради дървото с ябълката, нали било забранено, пък Ева...

- И що било забранено?

- Не знам... върти ми се нещо в главата, но не помня...

- Аз ще ти река. Когато Господ създал мъжа и жената и ги пуснал в Райската градина, им показал едно-едничко дърво в нея и им рекъл: „Не яжте от това дърво, за да не станете като мен!“. И те го послушали. Туй било най-важното дърво - на познанието. Добре си живеели Адам и Ева в Едема, безгрижно и безпаметно. Нищичко не знаят, нищо не разби­рат, като птичките и цветенцата... Ала един ден дошла змията и рекла на Ева, че оня плод - от забраненото дърво - е най-скъп и най-сладък. Откъснала го Ева, че дала и на Адам да опита. И тогаз разбрали и позна­ли. Първото, което видели, е, че са голи. И се покрили, че изпитали свян. Като ги видял покрити, Господ разбрал, че в тях е покълнало знанието.

Ядосал се, че пожелали да бъдат като него, и ги изгонил на земята. А там те се пожелали, съчетали се и създали човешкия род. Ей туй е първородният грях. И понеже от Ева е тръгнал, църквата смята всяка жена за нечиста и не ѝ дава да служи в храма. И децата ѝ са нечисти, дорде поп не ги кръсти и не изгони сатаната от тях. - Магда извед­нъж се умори и приседна.

- Всъщност не съм знаела за дървото... - каза жената.

- Ами ако и аз не знам? Ами ако току-що си го измислих туй всичко­то, дето ти го рекох? Ей тъй, за да те вкарам в мойта вяра?