Розмари Мео - Стопанката на Господ

- Сетих се и аз, ама... то се вижда отвсякъде, отгоре оградата е паднала, пък отдолу си е цялата махала.

- И кой да те гледа? Дядо ти Танас е сляп с едното око, пък и не излиза вече, други мъже нямаме. Абе има още един, ама... него аз го не броя. Остава Магдиният Господ... С него требе да се внимава. Тоя пръч налита на всичко женско, казвам ти. Легенди се носят. Викам ѝ на Магда да го държи по-изкъсо, ама не. На главата ѝ се е качил. Магда си намери майстора. Викам ѝ, Магдо, в твойта къща веке не си стопанин. Господ управлява. Жив дявол е тая пущина. Ти Магдо, ѝ викам, си му на Господ собственост.

- А той стар ли е, на колко е години?

- Ей туй никой го не знай. А и Магда тоз въпрос никак го не обича. Откак се помним, Господ все се навърта около нея.

В далечината се чу шум на двигател. След малко гумите на лъс­кава кола забуксуваха по черния път. Баба Рада лапна един локум и го задъвка с удоволствие. Шофьорът явно се отказа. Вратата се отвори и от колата изскочи млада жена. Поогледа се и се запъти към двете на пейката.

- Тук ли живее Магда Богданова? - попита.

- Добър ден! - приветливо отвърна баба Рада.

Жената я пренебрегна и се обърна към Райна.

- Казаха ми да питам за Магда Богданова? Тука ли е?

- Добър ден! - отвърна ѝ Райна и се почувства част от играта. Баба Рада я почерпи с един локум.

- Ти искаш ли? - бабата протегна кутията към новодошлата.

- Не ям такива неща. Питах за г-жа Богданова.

- Локумът е харно нещо, трябва да опиташ, оправя настроението. Що ти е Магда?

- Да лекува мъжа ми.

- Болен ли е?

- Много. Ще ми кажете ли къде е?

- На легло ли е мъж ти?

- А, не. Добре си е, на работа е.

- Може ли да говори? - не се предаваше бабата.

- Естествено, че говори - жената се нервира.

- Че що не дойде той тогаз?

- Зает е. А и не вярва на такива работи.

- Пък ти вярваш, тъй ли?

- Явно си губя времето - врътна се жената да си ходи.

- Кой реши, ме мъж ти е болен? - застигна я Радиният глас.

- Аз! - спря жената. - Какво, не мога ли аз да преценя?

- Тц! - изцъка бабата. - Той трябва да реши. Той знае ли, че е болен?

- Той не иска и да чуе - нещо се счупи в жената изведнъж. - Мисли си, че аз съм луда, че на мен ми има нещо...

- Може и да ти има - сладко се усмихна баба Рада. - Той като не ще, ти що си тръгнала да го спасяваш? Насила хубост не става, да знайш, хич не си губи времето!

- Ами, ако му е направена магия? Нали трябва да му я развалят...

- Магия викаш. Магда не е твоят човек.

- На мен ми казаха, че наричала, помогнала на много хора... не е ли вярно?

- Абе, баш си е вярно то. Ама Магда не нарича против ничия воля. Требе той да дойде, мъж ти.

- Как, нали ходят хората при едни баби, носят ризи на разни близки, снимки... Пък бабите само на ризите могат... да баят, леят куршум... От разстояние работят...

- Магда не работи тъй! Тя работи по стария закон - човекът сам требе да си поиска. Требе да е разбрал сам, че нещо му куца. Сам да иска да се оправи. И Магда да му вижда очите. Иначе не сработва ма­гията...

- Е, хубава работа! - подскочи жената. - Аз искам да му развалят магията, а то се оказва, че госпожата прави магии!

- Ти как, мислиш, се разваля магия? - баба Рада сладко примлясваше.

- Откъде да знам? Аз съм счетоводител...

- Ей туй е харно казано! Всеки требе да прави туй, за което го бива и да си гледа занаята. А магия се разваля само с магия, да знайш. Думам ти, че Магда не е твоят човек, ама ти опитай. Ей нагоре по пътя е, през три къщи.

- Не можахте ли да ми кажете веднага?

- Че що, я колко хубаво си побъбрихме. Айде, да носиш много здраве на мъж ти! И на портата викай силничко, че Магда може да е отзад при Господ.

Жената я изгледа зверски и тръгна. Рада почерпи Райна с още един локум.

- Туй, човекът, се е съвсем побъркал. Той себе си не мож спаси, дру­гите хукнал да спасява. А тебе, като те гледам, май от странство се връщаш. Къде си била?

- В Италия живях. Откъде разбра?

- Ей на челото ти е изписано. Очите ти още са притъмнели.

- Защо пък притъмнели?

- Защото те е заболяло, като те е дръпнало коренчето, затуй.

- Не вярвам на тези работи - подразни се Райна. - Познавам много хора, които са в чужбина и им е добре. Даже не искат да се връщат тука.

- Сигур е тъй - поклати глава баба Рада.

Райна извади цигарите.

- Я дай една! - рече бабата.

- Пушиш ли? - изненада се Райна.

- Мъж ми пушеше... хубаво ми е от миризмата...

- Той починал ли е?

- Жив и здрав си е.

- А къде е?

- Много питаш, бре!

- Ти как ме попита, пък аз ти отговорих.

- Брех, пък и не се даваш, яка костилка ще се окажеш ти! Ще видим кой вятър те довея тебе...