Курбан Саид - Момичето ог Златния рог

На Азиаде й стана мъчно за принца, който вече не беше принц и никога не я бе виждал. Взе молива и нарисува около името му красиво извит орнамент. После написа отдолу: „Азиаде е глупава гъска“. И изведнъж й се стори, че целият й живот е ужасно объркан сън. Отметна бавно косата от челото си и извади от чантата си лист хартия и писалка. Внимателно обмисли всяка дума и започна да пише:

„До Негово Кралско Височество принц Абдул Керим ефенди“.

Дълго оглежда обръщението, все повече убеждавайки се, че е точно толкова обезумяла, колкото и последните османци. После продължи:

41 Абдул Азиз - управлява от 1861 до 1876. - Б. пр.

42 Абдул Хамид II - управлява от 1876 до 1909 г., заради деспотичния си режим е наречен Кървавия. - Б. пр.

43 Мехмед V Рашид - управлява от 1909 до 1918 г., предпоследният османски султан. - Б. пр.

44 Юсуф Изедцин - син на султан Абдул Азиз. - Б. пр.

61

„Ваше Кралско Височество! Никога не сте ме виждали, а и едва ли си спомняте името ми. Навремето Негово Величество, нашият велик император и покровител на всички правоверни, повели аз - ако такава е волята на Аллах - да вляза в двореца на Ваше Височество, за да стана Ваша най-покорна робиня и най-предана съпруга. Много съм нещастна, Ваше Височество, че Аллах не го пожела. Сега живея в Берлин и посещавам Дома на мъдростта - университета, както го наричат тук, - където изучавам историята на древните предци на Ваше Височество. Изпълва ме скръб, понеже съм съвсем самотна, вече не нося яшмак и много непознати мъже виждат лицето ми. Накажи ме, о, Всемогъщи! Но за жена без яшмак е много трудно да не стане жертва на греха. Хвърлям се във височайшите Ви нозе и Ви умолявам да ме вземете при Вас, където и да сте, за да Ви служа и да дишам въздуха, който дишате и Вие. Ако пожелаете, ще стана Ваша слугиня; вечер, когато приключите работа, ще масажирам стъпалата Ви. Ако карате такси из тесните улички на непознат град, аз ще Ви давам термос с горещо кафе и ще Ви махам за сбогом, когато потегляте. Ала ако Ваше Височество завинаги ми откаже тази милост, умолявам Ви да се отречете от мен, за да се почувствам свободна и да се хвърля в бездната, наречена любов, където попадат всички незабулени жени. Аз съм млада, Ваше Височество, и образованието ми в бащиния дом не беше завършило, когато ни отнеха този дом. Затова съм слаба и нямам нито търпение, нито достатъчно самообладание, каквито трябва да притежават жените. Често мисля за Вас, за Вашия дворец край Босфора и за дърветата в градината Ви, край които съм минавала навремето, когато все още мечтаех някога да отдъхвам под сенките им. Не ме корете, Ваше Височество, защото аз съм Ваша робиня, обвързана от дълга да Ви служа, е който лично нашият император и господар ме натовари.“

Азиаде се подписа и сложи писмото в плик. После го извади и поруменяла, написа послеслов:

62

„И ако Ваше Височество откаже да ми отговори, опасявам се, но ще приема това като знак, че съм в немилост пред Вас, окончателна немилост, което ще ме тласне в обятията на друга любов.“

Отново пъхна писмето в плика и го погледна нерешително. Върхът на езика й се подаде и се плъзна бавно от десния ъгъл на устата към левия. Никой не знаеше къде пребивава принцът. Написа: „Правителство на Република Турция. Лично до принца в изгнание Абдул Керим. Много важно! Моля да се препрати!“

Не съществуваше никаква надежда писмото да стигне до получателя си. Тя стана и излезе от библиотеката. Плешивият библиотекар изгледа отдалечаващия се гръб на момичето е одобрение и уважение. „Каква усърдна студентка - помисли си той. - Интересно, дали пише дисертация? Науката не бива да се лишава от такива хора.“

Междувременно Азиаде крачеше по Доротеенщрасе. Хаса й помаха. Тя се качи в колата и той пак подхвана темата колко приятно ще е да отидат на сватбено пътешествие в Италия е автомобила.

- Спри тук - помоли Азиаде.

Тя слезе от колата, отиде до една пощенска кутия и пусна писмото. Когато се върна, се облегна назад и попита малко небрежно:

- Италия? Мислите ли? Да, предполагам, че ще бъде приятно.

После замълча и се взря през стъклото. Наистина беше влюбена в Хаса.

63

Седма глаВа

Седнал в кафене „Ватан“, Ахмед паша осъзна, че в живота му се възцарява хаос. Индиецът зад тезгяха прехвърляше броеницата си; Смарагд, сервитьорът от Бухара, разнасяше кафе, а черкезинът Орхан бей изрази мнение, че пътищата на Аллах са неведоми.

- Религията не го забранява - напомни Смарагд.

В кафене „Ватан“ нямаше тайни.