Джо Абъркромби - Гласът на острието

— Да, старият ред се руши и не е останал никой с достатъчно смелост и желание да го спаси.

Сълт спря за момент и се вгледа в единия от портретите на стената: плешив здравеняк, облечен целият в бяло. Глокта добре познаваше това лице. Золър, най-великият архилектор в историята на Инквизицията. Всеобщ любимец — герой в очите на мъчителите и бич за изменниците. Свирепият му страховит поглед пронизваше от картината. Макар и мъртъв, той сякаш можеше да изпепелява с очи предателите.

— Золър — изръмжа Сълт. — Нещата са били различни по негово време. Нямало е жалващи се селяни, търговци мошеници и хленчещи благородници. Когато някой забравял къде му е мястото, то му било припомняно с нагорещено желязо и ако някой придирчив съдия се осмелявал да измрънка, изчезвал завинаги. Инквизицията тогава била почетна институция, с най-добрите и най-умните мъже в редиците си. Да служат на краля и да изкореняват предателството била единствената им цел и отплата. Ех, доброто старо време.

Архилекторът седна обратно в стола си и се надвеси над масата към Глокта.

— Сега Инквизицията е място, в което третите синове на някой обеднял благородник могат да си пълнят джобовете с подкупи и където почти разбойническа сган задоволява страстите си с изтезания. Влиянието ни над краля се срива и издръжката ни от хазната непрекъснато намалява. Някога от нас се бояха и всички ни уважаваха, Глокта, а сега… Сега сме жалки подобия на инквизитори. — Сълт сбърчи чело. — Да кажем, не толкова. Интриги и предателства се ширят навред и аз се боя, че Инквизицията повече не е в състояние да се справя със задълженията си. На прекалено много от началниците повече не може да се вярва. Тях вече не ги е грижа за интересите на короната, на държавата, за нищо, освен за самите себе си. Началниците? Не може да им се вярва? Направо ще припадна от изненада.

Бръчките по челото на Сълт се очертаха още по-дълбоко.

— А сега и Фикт е мъртъв.

Глокта вдигна поглед. Това вече е нещо ново.

— Канцлерът?

— Ще бъде оповестено публично утре сутрин. Умря внезапно преди няколко дни, в нощта, в която ти работеше върху твоя приятел Рюз. Все още има някои неясноти около смъртта му, но все пак човекът наближаваше деветдесетте. Изненадващо е, че изкара толкова. „Златният канцлер“, така го наричаха, най-великият политик на своето време. В момента се изработва негова статуя, за Кралския булевард — изсумтя тихо Сълт. — Най-голямата чест, за която можем да мечтаем.

Очите на Сълт се свиха до две сини цепки.

— Ако все още таиш някакви детински представи, че Съюзът се управлява от краля и плямпащите господа със синя кръв в Камарата на лордовете, сега е моментът да се разделиш завинаги с тях. Властта днес е във Висшия съвет. Повече от всякога, след като краля се разболя. Дванайсет мъже в дванайсет големи, неудобни кресла, и аз съм един от тях. Дванайсет мъже с коренно различни разбирания. В продължение на двайсет години на война и мир Фикт бе този, който осигуряваше баланса в Съвета. Той хвърляше картата на Инквизицията срещу тази на съдиите, банкерите срещу армията. Той беше оста, около която се въртеше кралството, основата, върху която лежеше то. След смъртта му остана огромна празнина. Всъщност множество различни празнини и сега всякакви хора ще се втурнат да ги заемат. Имам чувството, че това хленчещо нищожество Маровия, този мекушав филантроп, самопровъзгласил се за народен любимец върховен правозащитник, пръв ще се нареди на опашката. Изправени сме пред ситуация на огромна несигурност и опасност. — Архилекторът притисна силно длани върху масата. — Трябва да се уверим, че неподходящи хора няма да се възползват от положението.

Глокта кимна. Мисля, че разбирам, архилекторе. Трябва да се уверим, че не някой друг, а ние ще се възползваме от ситуацията.

— Не мисля, че има нужда да ти напомням, Глокта, че постът на лорд-канцлер е един от най-влиятелните в страната. Събиране на данъци, хазната, монетния двор, всички те са под неговата власт. Пари, Глокта, пари. А парите, както добре се знае, са власт. Утре ще се избира нов канцлер. Фаворит за поста беше някогашният ни познайник, началникът на Монетния двор, Сеп дан Тюфел. Аха, нещо ме кара да си мисля, че кандидатурата му вече не е актуална.

Устните на Сълт се изкривиха.

— Тюфел беше доста близък с гилдиите, в частност, Текстилната. — Подигравателното му изражение изчезна и лицето му се смръщи. — В допълнение, той беше близък с върховен правозащитник Маровия. Сам разбираш, че това го правеше крайно неподходящ лорд-канцлер. Естествено, крайно неподходящ. Главен надзорник Халек е доста по-добър избор, ако питаш мен.