Джо Абъркромби - Гласът на острието

— За мен е чест и ще се радвам да работя с нея. Но ще бъда страшно внимателен.

— Радвай се колкото си искаш, само не ме подвеждай! Объркаш ли нещата, ще ти е нужно много повече от подобен лист хартия, за да отървеш кожата. На доковете чака кораб. Тръгвай. Незабавно.

— Разбира се, Ваше високопреосвещенство.

Сълт му обърна гръб и отиде до прозореца. Глокта тихо се изправи, тихо прибра стола обратно под масата и също така тихо излезе от кабинета. Докато много внимателно затваряше вратата, видя, че Сълт продължава да стои неподвижно пред прозореца със скръстени на гърба ръце. Едва след като езикът на бравата щракна, той осъзна, че е затаил дъх през целия път навън.

— Как мина?

Глокта рязко се обърна и вратът му изщрака болезнено. Странно, след толкова време още не мога да се отуча от това. Практик Витари седеше отпуснато на стола си и го гледаше с изморени очи. Изглежда през цялото време не беше помръднала. Как мина? Той замислено прокара език по всички дупки във венците си. Тепърва ще стане ясно.

— Интересно — отвърна след известно време Глокта. — Отивам в Дагоска.

— И аз така разбрах. — Сега, като се замислеше, тя наистина говореше с акцент. Лек нюанс от свободните градове на Стирия.

— А аз разбрах, че идваш с мен.

— Знам. — Тя продължаваше да не помръдва.

— И малко бързаме.

— Знам. — Тя протегна ръка. — Ще ми помогнете ли да стана?

Глокта повдигна учудено вежди. Чудя се кога ли за последно ми бе отправен този въпрос? За момент си помисли да откаже, но после протегна ръка дори просто в името на непознатото. Пръстите й се обвиха около ръката му, той започна да дърпа. Тя бавно се разгъна от стола и очите й се присвиха от болка. Чу как дъхът свисти в гърлото й. От дърпането го заболяха ръката и гърбът. Въпреки това нея я боли повече. Глокта беше напълно убеден, че под маската зъбите й стържат един в друг. Тя раздвижи един по един крайниците си бавно и предпазливо, сякаш не знаеше откъде да очаква болката и колко силна ще е тя. Глокта не сдържа усмивката си. През същата ежедневна рутина минавам всяка сутрин. Странно, така ободряващо ми действа да видя как друг прави същото.

Витари най-после се изправи и притисна превързаната си ръка към гърдите.

— Ще можеш ли да ходиш? — попита Глокта.

— Скоро ще се поотпусна.

— Какво те е сполетяло? Кучета?

Тя прихна да се смее.

— Не. Един огромен северняк ме потроши от бой.

Глокта се подсмихна. Не ти мърдат две седмици болки.

— Да вървим — каза той.

Тя погледна към бастуна му.

— Предполагам, нямате резервен?

— Боя се, че не. Имам само този и без него не мога да ходя.

— Разбирам.

Ни най-малко. Глокта обърна гръб на кабинета на Сълт и закуца напред. Ни най-малко. Чу куцането на жената зад него. Странно, така ободряващо е някой друг да се напряга да не изостава от теб. Той ускори ход и това засили болките му. Но нея я боли повече.

И така, обратно в Юга. Облиза празните си венци. Никакви щастливи спомени нямам от това място. Отново на бой с гуркулите, след всичко, което ми костваше последният. Ще изкоренявам предателство в град, в който няма да мога да се доверя никому, особено на онези, които уж са там, за да ми помагат. Ще се боря сред жегата и прахоляка в неблагодарна битка, която почти сигурно ще свърши с провал. А този провал ще означава сигурна смърт. Ъгълчето на устните му потрепна. Нямам търпение да започна.

В главата му изникна онзи въпрос, който не спираше да си задава, отново и отново, и все още нямаше отговор на него.

Защо го правя?

Защо?

Четирима души, без които…

Брен Абъркромби, чиито очи подпухнаха от четенето й,

Ник Абъркромби, чиито уши писнаха от слушане за нея,

Роб Абъркромби, чиито пръсти се протъркаха от прелистване на страниците й,

Лу Абъркромби, чиито ръце изтръпнаха да ме крепят.

И също така…

Матю Амос, за добрия му съвет в тежки времена,

Джилиън Редфърн, която прочете началото и ме накара да го променя,

Саймън Спантън, който я купи, преди да я прочете докрай.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/4881

Издание:

Джо Абъркромби. Гласът на острието

Британска, първо издание

Превод: Александър Ганчев

Водещ редактор на поредицата: Андрей Велков

Редактор: Невена Дишлиева-Кръстева

Коректор: Донка Дончева