Никълъс Спаркс - Последна песен

Стив прочисти гърло и прекъсна напрегнатото мълчание:

— Опитвах се само да кажа, че Рони знае кое е добро и кое — лошо. А и държи на независимостта си. Вярвам, че не се е променила коренно. Дълбоко в себе си е същата.

Преди Ким да реши как да отговори, Джона се втурна през вратата с поруменяло лице.

— Татко! Открих страхотна работилница! Хайде! Искам да ти я покажа!

Ким вдигна вежди.

— В задния двор е — обясни Стив. — Ще я разгледаш ли?

— Страхотна е, мамо!

Ким измери с поглед Стив, после — Джона, и отново Стив.

— Не, няма нужда — каза тя. — Това е работа за мъже. Освен това трябва да тръгвам.

— Толкова скоро? — възкликна Джона.

Усетил, че Ким трудно намира думи, Стив се намеси:

— Чака я дълъг път. А и искам да те заведа на карнавала. Става ли?

Забеляза как Джона леко се попрегърби.

— Става — рече той.

След като Джона се сбогува с майка си — Рони не се виждаше никаква и според Ким едва ли щеше да се появи скоро — Стив го поведе към работилницата, схлупена пристройка с ламаринен покрив.

През последните три месеца Стив прекарваше по цял следобед в безпорядъка на това помещение. Джона веднага зарови ръце в купчината малки цветни стъкълца, от които бе изработен недовършеният прозорец върху работния плот. После насочи вниманието си към странните фигури на животни по рафтовете — шедьоврите на предишния собственик. Създанията наистина изглеждаха пленително — полукатерици-полуриби, пиле с глава на опосум и какво ли още не…

— Какво е това? — попита Джона.

— Изкуство.

— Мислех си, че изкуството е картини и прочее…

— Така е. Но понякога е и друго.

Момчето сбърчи нос, взряно в един полузаек-полузмия.

— Не ми изглежда като изкуство.

Стив се усмихна, а Джона махна към прозореца от цветно стъкло.

— И това ли е негово? — полюбопитства той.

— Всъщност е мое. Правя го за църквата. Миналата година изгоря. Огънят унищожи и прозорците.

— Не знаех, че можеш да правиш прозорци.

— Колкото и невероятно да звучи, човекът, който живееше тук, ме научи.

— Онзи, дето е измайсторил животните?

— Точно така.

— Познавал си го?

Стив пристъпи към сина си.

— Като малък се измъквах от неделното училище и идвах тук. Той изработваше прозорците от цветно стъкло за повечето църкви в околността. Виждаш ли картината на стената? — той посочи малка репродукция на възнасящ се към небето Христос, трудно различима сред останалите дреболии по рафта. — Надявам се да изглежда така, когато го завърша.

— Страхотно! — възкликна Джона и Стив се усмихна. Това очевидно беше новата любима дума на сина му. Колко ли пъти щеше да я чуе през лятото?

— Искаш ли да ми помагаш?

— Може ли?

— Разчитам на теб — Стив го прегърна леко. — Необходим ми е добър помощник.

— Трудно ли е?

— Започнах да се уча на твоята възраст. Сигурен съм, че ще се справиш.

Джона внимателно вдигна парченце стъкло към светлината и го огледа със сериозно изражение.

— И аз съм убеден, че ще се справя — заключи той.

— Ходиш ли още на църква? — усмихна се Стив.

— Да. Но на друга. Любимата на Брайън. Но Рони не идва. Заключва се в стаята си и отказва да излезе. Тръгнем ли обаче, отива в „Старбъкс“ и висят там с приятелите й. Мама излиза от кожата си.

— Така са тийнейджърите. Подлагат на изпитание родителите си.

Джона остави стъкълцето на масата.

— Аз няма да съм такъв — заяви той. — Винаги ще бъда добър. Но новата църква не ми допада много. Скучна е. Та може и да спра да ходя там.

— Справедливо решение — каза Стив. — Чувам, че си се отказал от футбола?

— Не ме бива много.

— И какво от това? Нали е забавно?

— Не и когато другите деца ти се подиграват.

— Вземат те на подбив значи?

— Няма нищо. Не ми пука.

— Аха — проточи Стив.

Джона се размърда неспокойно, очевидно го глождеше нещо.

— Рони не чете писмата ти, татко. И вече не свири на пиано.

— Знам — отвърна Стив.

— Мама го нарича СММ.

Стив едва не прихна, но бързо се овладя.

— Знаеш ли какво има предвид?

Джона намести очилата си.

— Вече съм голям. Означава Синдром на мъжемразките.

Баща му се засмя и разроши косата му.

— Хайде да открием сестра ти. Май се запъти към увеселителния парк.

— Ще ме повозиш ли на виенското колело?

— Стига да искаш.

— Страхотно!

На панаира беше претъпкано. Или, както мислено се поправи Рони, фестивалът на морските дарове в Райтсвил Бийч беше много оживен. Тя си купи сода от една сергия и огледа редицата коли, паркирали броня до броня чак до кея. Забеляза как няколко предприемчиви тийнейджъри предлагат срещу заплащане свободните места по алеите пред къщите си.