Никълъс Спаркс - Последна песен

Здесь есть возможность читать онлайн «Никълъс Спаркс - Последна песен» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Последна песен: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Последна песен»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Животът на седемнадесетгодишната Вероника е изпълнен с горчивина след раздялата на родителите й. Тя все още изпитва гняв към баща си и не може да му прости, че си е тръгнал, без дори да се сбогува. Но след едно вълшебно лято в неговия дом на брега на океана всичко се променя…
Вероника среща Уил, чаровното момче с лешникови очи, с когото открива трепетите на първата любов. Намерила пътя към прошката, тя отключва сърцето си за своя баща и от разбунтувана тийнейджърка се превръща в зряла млада жена.
И въпреки изпитанията на съдбата любовта е тази, която успява да заличи всеки мрачен спомен и да излекува и най-болезнените рани.

Последна песен — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Последна песен», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ще отидем ли? След като вечеряме заедно?

— Попитай баща си.

— А после може да си запалим лагерен огън — вметна Рони. — Като голямо, щастливо семейство.

Този път никой не й обърна внимание.

— Дали има и гондола? — поинтересува се Джона.

— Сигурно. И ако баща ти не иска да се качи с теб, сестра ти ще ти прави компания.

— Великолепно!

Рони потъна в седалката. Има си хас майка й да не й измисли забавление. Ама че отчаяние!

2.

Стив

Стив Милър удряше трескаво по клавишите. Децата му щяха да пристигнат всеки момент.

Пианото беше в малка ниша в тясната дневна на бунгалото до брега, което сега наричаше дом. Зад него бяха подредени предметите, които представляваха личната му история. Не бяха много. Ако не броим пианото, Ким беше побрала вещите му в един-единствен кашон. После му отне по-малко от половин час да ги подреди — снимка от детинство с баща му и майка му, друга — пред пианото като юноша. Окачи ги между двете си дипломи — от „Чапъл Хил“ и от Бостънския университет. Под тях висеше грамота от „Джулиард“, където бе преподавал петнадесет години. До прозореца бяха трите програми в рамка от дните му на концертиращ пианист. Централно място заемаха половин дузина снимки на Рони и Джона — някои по стената, други — върху пианото. Погледнеше ли ги, се сещаше, че въпреки най-добрите му намерения, нищо не потръгна така, както очакваше.

Късното следобедно слънце, промъкващо се на ивици през прозорците, нажежаваше въздуха и Стив усещаше как капки пот започват да се стичат по челото му. За щастие болката в стомаха беше понамаляла. Знаеше обаче, че неизбежно ще се върне. Стомахът му беше слабото място. Още на двадесет му откриха язва. На тридесет го оперираха от апандисит, когато Ким беше бременна с Джона. Гълташе обезболяващи като бонбони; знаеше, че трябва да внимава с храненето и да спортува повече, но се съмняваше доколко ще е от полза. Проблемите със стомаха му бяха наследство от родителите.

Смъртта на баща му преди шест години го промени. След погребението го заизмъчва чувството, че започва обратно броене. И си беше точно така. Преди пет години напусна „Джулиард“ и реши да си опита късмета като концертиращ музикант. Преди три години с Ким се разведоха. След по-малко от дванадесет месеца предложенията за турнета започнаха да намаляват, докато секнаха напълно. Преди година се премести тук — в града, в който беше отрасъл и не смяташе, че ще види отново. Сега щеше да прекара лятото с децата си и макар да се мъчеше да си представи какво ще му донесе есента, когато Рони и Джона се върнат в Ню Йорк, знаеше само, че листата на дърветата ще пожълтеят, после ще почервенеят, а дъхът му сутрин ще се вие на бели облачета пред устата. Отдавна се беше отказал да предвижда бъдещето.

Това не го притесняваше. Убедил се беше в безсмислието на плановете. Да не говорим, че трудно разбираше и миналото. Напоследък беше уверен само в едно — че е обикновен човек в свят, който харесва необикновеното, и тази мисъл му вдъхваше смътно разочарование от начина, по който се беше стекъл животът му. Но какво би могъл да направи? За разлика от Ким, която беше общителна и ведра, той бе сдържан и предпочиташе да не изпъква. Имаше известна композиторска и изпълнителска дарба, но му липсваше магнетизъм, артистичност или каквото там прави музикантите известни. Понякога той самият беше склонен да приеме, че е по-скоро страничен наблюдател, а не участник на сцената на живота, а в моменти на болезнена честност си признаваше, че се е провалил във всичко важно. Беше на четиридесет и осем. Бракът му се бе разпаднал, дъщеря му го отбягваше, а синът му растеше без него. Замислеше ли се за миналото, разбираше, че вината е изцяло негова. Най-много обаче го терзаеше едно — дали човек като него все пак би могъл да долови присъствието на Бог?

Преди десет години не би могъл и да си представи, че ще го измъчва подобен въпрос. Не, дори преди две. Ала средната възраст сякаш го бе направила съзерцателен като огледало. Навремето си мислеше, че отговорът се крие в музиката, която създава, но сега подозираше, че е грешал. Колкото повече разсъждаваше, толкова по-ясно му ставаше, че за него музиката е била по-скоро средство да избяга от реалността, отколкото да заживее по-дълбоко в нея. Несъмнено творбите на Чайковски го бяха завладявали страстно и бяха пречиствали духа му, несъмнено бе усещал удовлетворение, пишейки собствените си сонати, но сега беше сигурен, че вглъбяването в музиката не произтичаше от желание да намери Бог, а от егоистичен стремеж да избяга.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Последна песен»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Последна песен» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Никълъс Спаркс - Тетрадката
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - С дъх на канела
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Най-дългото пътуване
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Дарът на светулките
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Светлинка в нощта
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Пристан за двама
Никълъс Спаркс
Никълъс Спаркс - Моят път към теб
Никълъс Спаркс
libcat.ru: книга без обложки
Никълъс Спаркс
Николас Спаркс - Последняя песня
Николас Спаркс
Николас Спаркс - Чудо любви
Николас Спаркс
Отзывы о книге «Последна песен»

Обсуждение, отзывы о книге «Последна песен» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x