Никълъс Спаркс - Последна песен

— Махай се! — с напрегнато, зачервено лице изкрещя той. — Сам ще се оправя. Не ми трябваш!

Опита се отново да помести щайгата, но тя бе заседнала неподвижно в рафта. Рони посегна да му помогне, но той я блъсна назад. Уил видя как по страните му се стичат сълзи.

— Казах ти да се махаш! — викна Джона. — Татко иска да довърша прозореца! Аз! Не ти! Цяло лято се трудихме! — думите му излизаха на пресекливи дихания, гневни и ужасени. — А ти се грижеше само за костенурките! Не ти, аз бях с него по цял ден!

Джона крещеше през сълзи, докато гласът съвсем му изневери. Пое си дъх и продължи:

— А сега не мога да стигна средата на прозореца! Нисък съм! А трябва да го довърша. Ако го довърша, татко може да оздравее. Искам да оздравее, затова се опитах да стигна до прозореца със стола, но той се счупи и паднах сред стъклата. Ядосах се, реших да използвам щайгата, но тя е прекалено тежка и…

Гласът отново му изневери, той рязко залитна назад и падна на пода. Обви колене, сведе глава и захлипа, а раменете му се разтресоха конвулсивно.

Рони седна до него. Прегърна го и го притисна към себе си. Буца заседна в гърлото на Уил, осъзнал, че мястото му не е тук.

Все пак остана, докато Рони мълчаливо прегръщаше плачещия си брат, без да го моли да спре и без да го уверява, че всичко ще бъде наред. След малко Джона притихна. Вдигна лице и Уил забеляза зачервените му очи и мокрите от сълзи страни.

Рони заговори с нежен глас — най-нежния, който някога беше чувал:

— Да отидем вкъщи за малко? Искам да погледна раната на крака ти.

— Ами прозорецът? — с пресекващ глас попита Джона. — Трябва да го довършим.

Рони погледна Уил, после се обърна отново към Джона.

— Искаш ли да ти помогнем?

Той поклати глава.

— Не знаете как.

— Ще ни научиш.

След като Рони почисти крака на Джона и му сложи лепенка, той ги поведе обратно към работилницата.

Прозорецът беше почти готов — фигурите бяха оформени, а поддържащите рамки — положени по местата си. Оставаше да се добавят стотиците дребни парченца, които символизираха небесното сияние.

Джона показа на Уил как да реже оловните нишки, а на Рони — как да запоява. Той самият режеше стъклото така, както когато помагаше на баща си през цялото лято, и слагаше парченцата в оловната мрежа, а Рони ги поставяше на място.

В работилницата беше горещо и тясно, но след известно време тримата влязоха в ритъм. По обед Уил изтича да купи бургери и салата за Рони. Отдъхнаха малко, докато хапнат, и после бързо се заловиха отново за работа. Тя се обажда три пъти в болницата. Съобщаваха й или че изследват баща й, или че спи, но я успокояваха, че е добре. По здрач бяха почти преполовили работата. Ръцете на Джона се измориха и те си дадоха кратка почивка, нахраниха се и после пренесоха няколко лампи от дневната в работилницата, за да стане по-светло.

Падна мрак. Към десет Джона започна да се прозява. Прибраха се да отдъхнат няколко минути и той заспа почти мигновено. Уил го занесе в спалнята и го сложи в леглото. Докато се върне в дневната, Рони вече беше отишла в работилницата.

Уил пое рязането на стъклото. Цял ден бе наблюдавал как го прави Джона и се беше научил бързо, макар отначало да допускаше грешки.

Работиха цяла нощ и призори едва се държаха на краката си. На плота пред тях лежеше готовият прозорец. Уил не знаеше как ще реагира Джона, като разбере, че не е участвал до края, но се надяваше Рони да овладее положението.

— Изглеждате, сякаш изобщо не сте мигнали — отбеляза някой иззад тях.

Обърнаха се и видяха пастор Харис, застанал на прага.

Той се облягаше на бастуна си. Носеше костюм — навярно за неделната литургия — ала Уил забеляза грозните белези по опакото на ръцете му и веднага разбра, че продължават и нагоре към лактите. Спомнил си пожара в църквата и тайната, която таеше месеци наред, той не посмя да срещне очите на пастора.

— Довършвахме прозореца — с дрезгав глас обясни Рони.

Пастор Харис махна към плота.

— Може ли?

— Разбира се — кимна Рони.

Пасторът бавно влезе в работилницата. Бастунът потропваше по дървения под. Пред плота любопитното му изражение се превърна във възхита. Облегна се на бастуна и прокара възлеста, осеяна с белези ръка по стъклото.

— Невероятно е — прошепна той. — По-красиво е, отколкото си го представях.

— Татко и Джона свършиха всичко — каза Рони. — Ние само помогнахме накрая.

— Баща ти ще остане много доволен — усмихна се пастор Харис.

— Как върви ремонтът в църквата? Татко ще се радва да види прозореца там.