Джо Абъркромби - Отмъщението на Монца

— Чувал ли си за Сомену Хермон?

— Името ми е познато.

— Аз не съм — обади се Дей.

Морвийр се зае да й обясни.

— Известен кантийски имигрант, който според слуховете станал най-богатият търговец в Муселия. Разточителството и луксът, в които живееше, бяха легендарни.

— И?

— Уви, той беше в града, когато Хилядата меча, на служба при Великия херцог Орсо, го превзеха с измама. Жертвите бяха сведени до минимум, но градът бе разграбен, а Хермон изчезна. Както и парите му. Хората предположиха, че както често се случва, зад цялото разточителство и привидно великолепие той не е притежавал почти нищо. — Морвийр бавно отпи и погледна Муркато над ръба на чашата. — Разбира се, други знаят историята по-добре. Командирите на тази кампания бяха… как се казваха? Брат и сестра?

Тя го изгледа, без да трепне, и каза:

— Хермон беше много по-богат, отколкото претендираше.

— По-богат? — Морвийр се размърда в стола си. — По-богат? Олеле! Предимство за Муркато! Виждаш ли как се гърча при споменаването на такава грандиозна сума! Не се съмнявам, че е достатъчна да плати скромните ми услуги поне двайсет пъти! Задушаващата ми алчност ме остави буквално… — той плесна шумно с длани по масата — парализиран!

Севернякът бавно се килна и падна на земята под овощните дървета. Остана да лежи по гръб със свити колене, в същата поза, в която седеше, очите му се взираха безпомощно нагоре.

— Аха — отбеляза Морвийр, като се надигна да надникне над масата. — Явно предимството е за мен.

Очите на Муркато се извиха настрани, след което пак към него. По лицето й преминаха няколко тръпки. Ръката с ръкавицата помръдна на масата, после замря.

— Проработи — измърмори Дей.

— Нима си се съмнявала? — Морвийр, който най обичаше запленената публика, не устоя на изкушението да обясни. — Първо намазах дланите си с масло от жълто семе. — Вдигна ръце и разпери пръсти. — За да се предпазя от ефекта на отровата. Все пак не исках и аз да се парализирам внезапно. Това със сигурност би било неприятно! — Той се изхили, а Дей се включи малко по-пискливо, докато проверяваше пулса на северняка и дъвчеше втори сладкиш. — Активната съставка е дестилат от паякова отрова. Невероятно ефективна дори само при докосване. Понеже задържах неговата ръка по-дълго, е поел по-голяма доза. Ще има късмет, ако помръдне до края на деня. Ако реша да го оставя жив, разбира се. А ти междувременно би трябвало да си възвърнеш говора.

— Копеле — изръмжа Монца през вцепенените си устни.

— Виждам, че е станало. — Морвийр се надигна и клекна до нея. — Извинявам се, но разбираш, че и аз като теб съм на върха в своята професия. Ние, с невероятния талант и постижения, сме длъжни да вземаме допълнителни предпазни мерки. Сега, когато не можеш да мърдаш, ще си поговорим абсолютно откровено за… Великия херцог Орсо. — Той отпи глътка вино и загледа една птичка, която се въртеше из клоните. Муркато не каза нищо, но това бе без значение. Морвийр можеше да говори и за двамата.

— Разбирам, че са се отнесли ужасно несправедливо с теб. Предадена от човек, който ти дължи толкова много. Убили са брат ти, а ти… видимо не си същата. Повярвай ми, и моят живот е изпълнен с болезнени спомени, така че ти съчувствам. Но светът е пълен със злина и ние, скромните индивиди, можем да го променяме само по малко. — Той се намръщи на шумно мляскащата Дей.

— Какво? — изломоти тя с пълна уста.

— По-тихо. Излагам мнението си. — Тя сви рамене и облиза пръсти с нарочно пресилено мляскане. Морвийр въздъхна неодобрително. — Безгрижието на младостта. Ще се научи. Времето върви само в една посока за всички ни, нали, Муркато?

— Спести ми шибаната философия — процеди тя.

— Тогава нека говорим практично. С твоята забележителна помощ Орсо стана най-могъщия човек в Стирия. Не претендирам, че разбирам от военно дело колкото теб, но човек не е нужно да е Столикус, за да види, че след славната ти победа при Хай Бенк Лигата на Осемте е пред разпадане. Само чудо би спасило Визерин. На лято Осприя ще моли за мир, или ще бъде смазана в зависимост от настроението на Орсо. Както много добре знаеш сама, то винаги клони към смазване. Ако не се случи нещо, до края на годината Стирия ще има крал. Край на Кървавите години. — Той пресуши чашата си и я размаха. — Мир и просперитет за всички! Един по-добър свят? Сигурно, стига да не си наемник.

— Или отровител.

— Напротив, ние си намираме доста работа и в мирни времена. Във всеки случай убийството на Великия херцог Орсо, освен че е очевидно невъзможна задача, не е в ничий интерес. Дори в твой. Това няма да върне брат ти, нито ръката или краката ти. — Лицето й не трепна, но това може би се дължеше на парализата. — Опитът сигурно ще завърши с твоята смърт, а не е изключено и с моята. Това, което искам да кажа, е, че трябва да спреш тази лудост, скъпа Монцаро. Да спреш веднага и да не мислиш повече за това.