Хорхе Букай: Да се обичаме с отворени очи

„Но ако оставим настрана Кристина, както би казала Лаура, какво става с мен?“ — помисли си Роберто.

Имаше ли право да се намесва в чужда кореспонденция?

„Всъщност аз съм този, който не го одобрява“, отговори си той.

Стана от креслото и включи компютъра. Отвори нов файл и написа.

„Лаура,

Получавам на електронната си поща писмата, които изпращате до Фреди и които мисля, че се отнасят за някаква книга върху двойките.

Сигурно има някаква грешка в адреса на получателя.

Поздрави.

Отвори електронната си поща, за да изпрати съобщението. Чу познатото изписукване, след което се отвори входящият прозорец, където пишеше:

„Здравейте, rofrago. Имате едно (1) ново съобщение.“

Малко се стресна. Кликна върху папката за входящи съобщения, където с плътни черни букви фигурираха подателят и темата на полученото писмо.

Любопитството и принципите му се бореха в него, тялото му се напрегна, тръпка премина по гърба, плещите, дясната му ръка. Роберто се поколеба. „Това е лично пространство“, каза си той. Но веднага си спомни заглавната страница на списанието за информатика: „Интернет: без граници и без тайни“.

Помисли си за хакерите — легион от младежи, които не правеха нищо друго, освен да сърфират из интернет и да проникват във всички бази данни, изпречили се по пътя им, и за които най-голямото предизвикателство бе да получат достъп до всеки защитен компютър, било то в Националната библиотека, в кварталната аптека или в Пентагона. Момчета и момичета от цял свят посвещаваха време и енергия на амбицията да откриват секретни кодове, шифри за достъп и системи за криптиране на информация, за да се доберат до данните от любопитство или евентуално за да заразят с вируси централите, в които бяха проникнали.

Но това бе нещо повече от младежка лудория.

„Интернет е свободен и всяко препятствие, което ни поставят, ограничава свободата ни да сърфираме. Ще премахнем тези бариери и ще повредим това, което стои зад тях, в знак на протест срещу намерението да ограничат свободата ни. Тези, които криптират информация, стават все по-изобретателни… Ние — също“.

„Кибернетични анархисти“, беше ги нарекъл Роберто в разговор с един клиент преди няколко дни.

Макар че той приличаше много повече на анархист, отколкото на хакер, в този момент се почувства един от тях.

Придвижи курсора върху името на подателя и натисна два път левия бутон на мишката.

„И така, това е новото ни предложение: да погледнем двойката под друг ъгъл — ъгъла на възможното, а не на идеалното.

Затова ще се опитаме да разгледаме конфликтите не само като път към преодоляването на собствените ни ограничения и възможност да се доближим до другия, но и като начин за среща с партньора и — след всичко казано дотук — като начин да срещнем самите себе си и да постигнем собственото си преобразяване.

Връзката с любим човек помага да израснем като личности, да станем по-добри хора, да се опознаем по-добре.

Връзката ни прави завършени хора.

Затова си струва да съществува.

Струва си… УСИЛИЕТО (тоест, струва си да се стараем и да работим върху нея).

Струва си страданието, което поражда.

Струва си болката, с която трябва да се сблъскаме.

И всичко това е ценно, защото, когато преминаваме през него, вече не сме същите: израснали сме, станали сме по-съзнателни, чувстваме се по-пълноценни.

Двойката не ни спасява от нищо: не би трябвало да ни спасява от каквото и да е.

Много хора търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението им, от липсата на смисъл в живота им.

Очакват двойката да запълни празнотата у тях.

Каква ужасна грешка!

Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.

Идеята е да намеря разрешение за собствения си живот, без да очаквам някой да го направи вместо мен.

Идеята е също така да не се опитвам да разреша живота на другия, а да намеря човек, с когото да осъществим общ проект, за да сме щастливи, да израснем, да се забавляваме, но не и за да разреши проблемите в живота ми.

Да мислим, че любовта ще ни спаси, че ще разреши всичките ни проблеми и ще ни донесе вечно щастие или сигурност, само ни държи в плен на фантазии и илюзии и отслабва истинската сила на любовта: силата да се променяме.